Пазени в тайна години наред икони бяха изнесени в Стария град на Златоград.

Много хора се стекоха към залата на Сивриевата къща, за да видят уникалните християнски ликове.

Най-голям интерес събираше иконата „Св. Богородица Страдаща” - Божията майка е изобразена пред разпънатия на хълма Голгота в Йерусалим Христос. Тя ридае, а в сърцето й е забит нож.

„Символът е за мъката, изпитвана от нея пред смъртта на своя син. Това е един западен сюжет, който навлиза в българските земи през XIX в. под руско влияние. Заражда се в Западна Европа през XIII в., а по-късно се развива като портрет”, обясни проф. Николай Овчаров, който също беше на юбилейното честване.

Той коментира странното за нашите земи изображение на Богородица, завършвайки с думите: „Иконата е в много тежко състояние и спешно се нуждае от реставрация”.

Според изкуствоведа от Националната художествена галерия Мариела Стойкова, изображението е уникално и е дело на българския зограф Никола Одринчанина.

По българските земи сюжетът се интерпретира рядко, главно от тревненски и по-късно и от самоковски майстори. Но като произведение на Одринската българска художествена школа, това е първо открито по рода си. Предполага се, че рядката икона е рисувана в самия Златоград, от майстора, тъй като в двата храма в града има и други негови творби от 1854 г.

Иконата „Св. Богородица Страдаща”, заедно с други над 10 изображения на светци, е престояла на тавана на една от най-старите възрожденски църкви по нашите земи – „Успение Богородично” в Златоград, много години. Сега бяха извадени за 180-годишнината на храма.

Едно от изображенията в изложбата показва светци, чиито очи са избодени.

Това не е поругаване от иноверци, а старинен народен обичай, според който по този начин може да се помогне на слепци да прогледнат, обясняват експерти.

Пазените и непоказвани досега икони от храма, са от XVIII-XIX в.

(Бр. 14/2014 на „Златоградски вестник”)