+ Как т. нар. „интереси на народа” са превърнати в смешна, куха фраза, прикриваща болезнен властови егоцентризъм, унищожаващ цели селища в Родопите…
Разказът по-долу е за една много близка нам община – Неделино.
И по-точно – за една нейна съставна част – с. Средец. И още по-точно – как личната неприязън на един кмет към друг, постепенно заличава селищата в нашата красива планина. И прави от тях призрачни пространства, неприятни и неудобни за обитаване от малко останалите в нея все още хора…
И макар този текст да е за конкретно селище, той спокойно може да бъде приеман като метафора за административните отношения общински кмет-кметове на населени места в цялата община Неделино. Нека за малко пренебрегнем огромните тонажи бетон, които излива в момента нейният кмет и се вгледаме в „малките” хора около него и съвсем не малките проблеми, които дълги години вгорчават живота им. И, естествено, обезсмислят същите тези количества бетон, щедро пълнещи с банкноти нечии джобове…
Съби Хаджиев е кмет на с. Средец четвърти мандат, т. е. от 1999 г.
Казва, че е разочарован от всички минали общински кметове на общината, тъй като това е най-голямото село в Неделинско, с най-голям принос в пълненето на местния бюджет. Но с години е пренебрегвано, оставено на произвола и разрушенията на времето. И местното чиновническо бездушие, разбира се…
Досега нито един
общински кмет
не е заделял средства за благоустроителни дейности на селото, в сметките за годишни капиталови разходи с. Средец винаги е изключвано. Затова пък при всички предстоящи избори кандидатите идват именно тук, като село с най-много избиратели сред кметствата.
Когато влизаме в селото, ме предупреждават да се държа здраво в колата, че пътят е страшно надупчен, изровен, почти на свършване. И наистина – нещо кошмарно е това, което наричат „главният” път. Отиваме и на другата улица в селото – страшно раздробена, трудно се пътува и ходи по нея, жалка работа.
Виждаме и покрива на ученическото общежитие – рухнал, с дупки, ясно е, че при дъжд се унищожава и цялостно сградата. „Тук живеят деца и са под ежедневен стрес”, обяснява ми кметът…
Доскоро в Средец е имало и средно училище, но предишното ръководство на общината подвело министъра на образованието при преструктуриране на сектора в общините и се отказали от СОУ - били необходими 90 хил. лв. за ремонт и обогатяване материалната база в училището. Те обаче отказали тези пари да бъдат инвестирани в училището и сега то е основно, материалната база не е добра, заплатите на учителите са ниски, а от тази учебна година се изплащат с голямо закъснение (наскоро са запознали областната администрация и министерството, че заплатите в училището се бавят вече пет месеца). Оттук и влошаване на образователния процес, а проблемът не се решава, казва кметът на Средец.
Средец е с около 800 души жители, преди време дори е било със статут на община, когато към него са били няколко околни кметства. И по закон сега трябва да има секретар на кметството. Не му се разрешава, обаче, нещо повече - няма дори чистачка за сградата на кметството, която е доста голяма.
„Г-н Беширов се оказва първият кмет на община Неделино, който закрива както щата на секретар на кметството, така и този за чистачка”, казва горчиво Съби Хаджиев.
(По-късно разбирам, че е „съкратен” и кметският наместник на с. Бурево. За него е натоварен да отговаря наместникът на друго село – този на с. Гърнати. Така около 80 човека и там са оставени без административно обслужване и за една бележка или друго нещо трябва да пътуват за града. Наместникът на Гърнати, разбира се, не смогва – оказва се, че кметски наместник на две села, същият е и ветеринарен лекар. „Кантората му е в Неделино и не може да върши работа за селата”, казва ни и друг спътник).
Към тази
административна
неразбория
трябва да добавим
и друго в същия смисъл. Кметът на Средец наскоро вдигнал опасно високо кръвно и влиза в болница, когато разбира, че Стоян Беширов пратил комисия да изземе от селото цялата налична документация в него. С което го лишава от всякаква оперативна дейност за хората на място. Според Хаджиев, в тази документация са регистрите на селото и тя е взета, за да се демонстрира сила и мускули, че от центъра всичко зависи и всичко може. И сега за елементарно удостоверение и други бележки, като акт за раждане, граждански брак и пр., кметът на Средец трябва да харчи пари и време, за да слиза в града и да изготвя справките. Макар че това негово задължение е ясно записано в Закона за местно управление и тонове мастило се изписаха за децентрализация на администрацията.
Затова от началото на годината кметът праща много на брой докладни записки до „центъра”:
- За осигуряване на средства за ремонт и покривна реконструкция на кметството, общежитието и детската градина. Иска в поименния списък на общината да бъдат включени и тези обекти;
- Молба е за доставяне на компютър в кметството - всичко все още се пише на ръка, няма как да се направи картотеката на населението;
- Иска се съставяне на комисия от общината, за да се започне отстраняване на авария по главния тръбопровод на селото, захранващ с вода административната сграда и част от квартал – водата изтича, нужен е спешен ремонт. Докладната е от средата на март, до ден-днешен (средата на юни), никакво отношение. А идва лято, за вода ще закъса и детската градина;
- Докладна за отбелязване празника на с. Средец, който е не случаен ден, а 24 май. Искат се 1500 лв. за организация на музикалната програма. Кметът одобрява 500 лв., но и тях не превежда, а чиновниците казали, че няма да ги получи, защото е писал жалби срещу кмета;
- Друга докладна е за осигуряване на средства за монтиране на два парапета за опасен терен с височина около 10 м, където преминават деца и животни – отговор никакъв;
- Докладни 2 бр. за ремонт на покрива на кметството и училището – отказва се всякакво финансиране… И т. н.
„…И ето, вече три години г-н Беширов не е дал и една торба цимент за кметство Средец, за да мога аз да изляза пред хората и да им кажа с какво разполагаме и за какво ще бъде ползвано то”.
Хаджиев не може
да си обясня причините
за това отношение
– по думите му, винаги е бил добронамерен към общинския кмет, смятал е, че контактите трябва да са на добро ниво, да се работи в синхрон и проблемите да се решават.
„Беширов обаче не ме прие като нормално избран кмет, отнася се пренебрежително към мен, дори ми е заявявал в прав текст: „От теб нищо не става, когато в Средец се научите как да гласувате, тогава ще имате пари”. Има предвид, разбира се, слабия резултат за него от това село на отминалите местни избори.
„Той обаче с нищо не е показал добро отношение към тези хора, за да получи доверието им. А аз не съм в състояние да ги убеждавам в противното”, казва Хаджиев.
Хората често искат от него да се срещне с общинския кмет, да се разберат и да се запълнят поне дупките по главния път в селото. Той обаче не само не го приема и не отговаря на докладните му, но и забранил на счетоводството да му изплаща заплата. Хаджиев се принудил да се обърне към Инспекцията по труда, откъдето заявили писмено, че кметът на Неделино не му е работодател и спирането на заплатата е противозаконно. Едва тогава е успял да получи възнаграждението си.
Нещо повече – общинският кмет отказва актуализация на заплатата му, докато актуализира своята до 2200 лв., както и тази на всички останали кметове в общината. Гаврата стига дотам да му отказва платен годишен отпуск, като иска самият той да му планира кога ще излиза…
„Въпросът тук е, че след като Беширов не ми е работодател, може ли да се отнася към мен като към общински чиновник на подчинение? - пита реторично Хаджиев. Според Инспекцията на труда това е абсурдно! В самата администрация в Неделино пък е създадена такава атмосфера на страх и подчиненост, че самите чиновници се отнасят враждебно и невъзпитано към кмета на Средец, за да не ги види началника, че общуват с него. Казва, че Беширов нареждал на свои хора да го следят дали ходи на работа и ако отсъства, щял да му води неплатени дни. Стигнало се дотам, че той вече се чувствал преследван в личното си пространство от определени лица и бил принуден да потърси помощ от полицейското управление…
Видял се в чудо,
Хаджиев се свързал
и разговарял
с някои от колегите си от други съседни общини, но навсякъде му казвали, че те си имат годишен бюджет, гласуван от ОбС и който ползват без проблеми през годината. Това обаче е нещо нечувано в община Неделино и за всяко нещо, което трябва да се направи в Средец, кметът трябва да пише докладни и да се моли на общинския кмет. Всички средства се крият, разпределят се неизвестно къде, записват се и гласуват само на хартия, а всъщност за селата не отива нито лев, категорично заявява моят домакин… И допълва:
„В лицето ми каза, че за следващия мандат трябва да му събера 100 процента от гласовете за него, ако искам да има пари за селото…”
Аз искам от него да решаваме проблемите за пътя, за училището, за падналия покрив на детската градина и т. н., той ме занимава със събиране на гласове, споделя Хаджиев. - А нима тези малки деца и учениците от Средец не заслужават да имат по-добри условия за учение, по-добри условия за живот в селото, така че те да се гордеят с него, а не да бягат в други краища на страната!
В момента Средец е в положението хората да не могат да ползват сградата на администрацията - тавана там е паднал, а не се отпускат средства за ремонт. Не се позволява да се сложат парапети на две много опасни места, където всеки момент може да се очаква да падне човек или животно в дерето, не позволяват да се направи не само нов път, от какъвто видимо има нужда, но дори да се закърпи стария. От 30 март няма нито един работник по програмата за временна заетост, който да поддържа на някакво прилично ниво поне площада и главната улица. И сега селото е оставено без всякакво почистване и поддръжка. Дори сметосъбирачната машина идвала 1-2 пъти в месеца, а трябва да идва за събиране на боклуците всяка седмица. В същото време, както казва кметът, хората си плащат данъците и таксите за твърди битови отпадъци, макар и лишени от подобна услуга. В селото пари не идват.
„Една стотинка не е дадена за нищо, а в същото време строи безсмислени сгради в центъра. Вместо да оправи селата, че са рухнали във всяко отношение! За какво са му тези нови административни сгради”, недоумява Хаджиев. 12 екопътеки се правят в момента в Неделино, но нито една не е в селата, нито една не е сред природните околности на града, като например връх Алада, където има и римски пътища, други красоти на природата - за там пътеки няма.
И когато хората недоволстват и дори псуват, той им казва: „А, не мен, идете при оня, който ви е изоставил, който отне всичко и не дава парите за селото. Аз непрекъснато настоявам, ще размножа докладните записки и чрез медиите, за да се види кой е виновен селото да е в това окаяно състояние.”
И така, пред нас стои един пряко избран кмет, вече четвърти мандат, лишен от финансиране за проблемите на хората, с иззета документация и регистри на селото, което трябва да обслужва административно, с паднали тавани и без компютър в кметството, с отрязани щатове за секретар и пр.
И е принуден да се жалва по институции от незаконни действия срещу себе си, да търпи невъзпитани чиновнички…и е принуден да търси съдействието на местните медии.
При всички случаи за следващия брой ще потърсим и кмета Беширов за мнението му по изнесеното. Сега обаче ще кажем, че е хубаво двамата кметове да седнат и да поговорят като мъже. Защото са облечени с власт именно от хората, които сега страдат от нечий егоизъм. А в името на решаване на техните проблеми са полагали клетва.
Която, видно е, отдавна не спазват, превръщайки я в част от демагогията на отношенията си с тях!
Ефим Ушев
(Бр. 12/2014 на „Златоградски вестник”)