Мине не мине време и на някои хора в тази страна им става нещо…

Едни се заричат да правят по баирите по 25-метрови метало-бетонни кръстове и започват да крънкат пари откъдето им скимне.

Други - по 30-метрови паметници ще вдигат на наши скромни, дали живота си за свободата ни поборници, като последно за такова чудо да се прави се заговори на Васил Левски, при това не къде да е, а на българо-турската граница…

Трети, стана ясно тези дни, щели да вдигат паметник на убития наскоро полицай от Лясковец… Отишъл човекът да лови някакъв ненормалник, оня обаче излязъл по-хитър и взел, че го гръмнал – сега паметник ще му правят… Вместо да потърсят отговорност от некадърните му управници, които го пратиха като пушечно месо с грешна тактика в акция…

И накрая, както се чу, и в Златотрад, „барабар Петко с мъжете”, червени деятели ще вдигат паметник не на кой да е, а на скоро починалия депутат Димчо Михалевски…

И не само това – освен паметник, червените искат, ни повече, ни по-малко, улици на името му. Както в Златоград, така и в близкото с. Старцево!

Мотивите, разбира се, повече от смешни – бил наш депутат, сякаш е първия и единствен такъв; бил и зам.-министър на строителството и като такъв дал пари…

Ей, аланколу, каква друга им е работата на министъра и неговия заместник освен да дават пари? При това – нашите пари, които ежемесечно съдират от нас самите, а не от техните лични джобове ги вадят… За това паметник правили се, улици за това именуват ли се?! Имаме две училища на името на Дякона Левски – ни вопъл ни стон за паметник, ама на едно зам.-министърче – паметник ще вдигат!  

Да се разберем обаче - моите уважения към паметта на Димчо, лично страдам за всеки българин, отишъл си преди да е навършил поне 70 години… Смятам това за трагедия и жестока житейска несправедливост. Ако погледнем лично към Д. Михалевски, ясно е, че той не само не е свързан родово или по някакъв друг начин с града ни. Такива идеи не битуват за него дори в родното му Кърджали, където той все пак е и израсъл, и работил, и избран за депутат, както след това е избран от Смолянско, а след това и от Бургаско… Нищо изключително няма в това, просто един човек влиза в листите на различни райони от една партия!

А за помощта, която е оказал като човек в управлението, негови партньори и почитатели в ОбС-Златоград го предложиха и той беше удостоен за почетен гражданин на Златоград. Значи той е зачетен и почетен достатъчно от всички нас! Какво повече!

Жалкото е, че с надигналата са в страната паметникомания за щяло и нещяло, се върши една зловеща девалвация на ценности и история, компрометира се самата идея за отдаване на почит и съхраняване на памет!

Нещо повече – с подобна фалшива активност някои лица и среди си създават нови фетиши и икони, насочват гражданска енергия в грешни и маловажни, необходими единствено за тях посоки.

Което просто трябва да се спре. Или поне някой да се опита да ги вразуми…

Ефим Ушев

(Бр. 12/2014 на „Златоградски вестник”)