В началото на месец май в Златоград бе поставено началото на празника на „златоградското чеверме”, който по замисъл трябва да се провежда всяка година – за да се популяризират „особеностите на традиционната златоградска кухня и най-вече да се покаже майсторлъка за вкусното ястие”, казват общинските чиновници.

 

Но с тези думи не започвам славослов за чревоугодничеството  – информирайки, бих искал да съпоставя  новите страсти на кмета и обкръжението му, с онова, което губи Златоград, печелейки новата си „визия” на активен консуматорски ареал на Родопите.

Сред първите „особености” е подсказаното ни от самите ресторантьори и хотелиери, пък и за слепия стана видно и ясно – „Дадохме му пари, купихме му и агнетата, помагахме, казват те, само дето не чува и не чува този човек, когато му казваме, че избраните дни за чевермето не са уцелени”.

Защото и без „чевермето” всички хотели са били пълни за дни напред, предвид предстоящите празнични дни около Гергьовден. А града можеше да се напълни още веднъж, вече само „със чевермето” и така да се спечели двойно през едни други последващи дни. Но кметът „не чува” по принцип, дори когато говори с вас.

И наистина пролича колко неподготвен е града да събира „половин България” на едно място, при условие, че и без новия „празник” градът е препълнен…

 

Резултатът:

 

. Липса на места за спане, като маса хора бяха принудени да се спасяват, пълнейки хотелите в Мадан, Неделино, та чак и Кърджали, унижавайки се да ходят и от къща на къща, за да търсят подслон за една нощ;

. Отчайващо безредие и струпване на коли, вследствие на което не остана тротоар и зелена площ неотъпкани и непотрошени от надошлите возила, не само затруднявайки гражданите в придвижването им, но и давайки неприветлив и безстопанствен вид на града;

. Хаос и на площада, поради безумието стотина печени агнета да се струпват и продават от един-единствен пункт-шатра, предизвикало изнервена огромна опашка от с часове чакащи хора; и още по-безумното – в нито едно от околните заведения в града да не можеш да поръчаш порция от въпросното изпечено стадо животни, въпреки струпването на народ в тях…

Всичко това - заради организационна некадърност и непредвидени предварително естествено съпътстващи такова струпване на народ, проблеми.

Така мнозина се задоволиха само с миризмата на прословутото ни чеверме, но затова пък бяха излапани градските запаси на кайма за месеци напред…

 

Това едно… Но

свързано, разбира се

 

със следващият поглед, който ми се ще да свържа и с наблюдението за набиващото се на очи предпочитание на кметската управа да замени, по-точно – да подмени, дълго изграждания през вековете имидж на Златоград като духовен родопски център, с един нов негов имидж на настъпателно оформяно плюскащо, бездуховно общество…

Като тази подмяна се налага, дори натрапва и отстоява твърде последователно и убедено от градоначалника. Ето ги примерите.

  

Кметът на общината Янчев, който сам мъкнеше на рамо кльопачката, сподели, че „за златоградската храна са необходими две неща: приятна обстановка и руйно вино, а за най-издръжливите може и люта ракия”… От доста години същият общува и „среща” съветите за управлението си предимно на мускулести „ритнитопковци”, а знайно е, че каквито са ти съветниците, такъв си и ти. Резултат от което е също така настъпателното леене на чакъл за спортни площадки навсякъде, съпроводено, разбира се, с активно неглижиране и дори унищожаване на зеленината в града и сечене на дървета, събарянето на редки старинни мостове, т. е. унищожаваме култура, която сме наследили. И значи – водещи оттук нататък в Златоград са стремежът към мускули, паркинги и активна консумация, чрез налагането на въпросната по-горе примитивна политика „на плюскането”.

Така този нов ни имидж на града се налага още по-очевадно от струпващите се и други, съвсем нелицеприятни, факти, водещи ни към убеждението, че повече не ни трябва духовност, култура и пр. глезотии, тъй като от това не може да се „кяри” - сега и на момента. А свежия примитив иска точно сега и на момента, докато той е на власт, да плюска и да кяри! Какво ще е след мене – ама хич не е важно, подмяната от дух към мускули и простащина трябва да стане „тук и сега”…

 

Затова:

 

Златоград няма нужда от литературни дни, не ни трябват писатели, конкурси, поети, за които да харчим излишни пари и да занимаваме гражданите с глупости. И ги закриваме!

Потвърждения на тази „плюскаща” философия идват непрекъснато, но най-новото, което тези дни сякаш ни дойде в повече, е стряскащото обезличаване на традиционния ден на българския дух и култура 24 май. Денят, който винаги е сплотявал и радвал златоградчани, сега, а и от няколко години е така, беше доволно обезличен и запратен в ъгъла на чиновническото бездушие. Няма ги чевермеджийските паради... Няма да събираме пари за такъв ден, я… Няма да каним певци и състави – че какъв ден е това… Нищо, че се чества от 1000 години в България, ще си пазим парите и ще просим още, ама за плюскане на месо… Е, ще дадем по още една дебела книга на награждавани всяка година учители, ще изпеят по някоя песен децата, номерът и така ще бъде отбит! И забележете – децата няма да пеят от прехвалената нова сцена на прословутия нов площад – тях сме я предали, по-точно – подарили, за ползване от кръчмарите, децата да си пеят от старите стълбища… Просто още един щрих на кметските безсмислици и лъжи, наречени европроекти! С които се замазват очите на хората, а всъщност се ползват от броени поименни чиновници да си пълнят джобовете…

И отсега нататък - акцент ще е думба-лумба чеверме гиби!

 

Това е подмяната –

новата посока...

 

ударът в сърцето на духовността и традицията! Няма шествия, няма ги портретите на възрожденците, няма ги светите братя Кирил и Методий! Няма кой да поднесе едно цвете на паметната плоча на великия мъченик на златоградската култура и просвещение Яков Димов Змейкович… Тогава защо търсихме дарител и я открихме преди година-две? Никой не говори на децата за неговата себеотдаденост за българското дело и слово в този град… Няма почит към книгата! Посоката е друга и трябва да е ясна – ще ви строим стадион! Ще ви сеем чакъл за спортни площи - трябват ни мускули, за да ядем чеверме… Мисли, книги, българска духовност, бъдеще? Бош-лаф работа за местните управляващи ганьовци…

 

Това тържество на бездуховността се проявява и във факта, че властта вече не си и прави труда да поднесе едно поздравление към хората! Дори в официалния си сайт – за тях вече няма Великден, няма 24 май - тези дни за тях не съществуват. Което също е част от „посоката” – към простащината и мускулатурата… Виж, Байрам може – за него поздравление има винаги, за Великден и 24 май – не! Църковното да си гледа работата, ще го съдим до дупка! Ще му вземем имотите! И ще спазваме „посоката” на плюскането…

 

Какво още да говорим?

 

Да оставим настрана очевидното - че имаме най-недиалогичния кмет, който някога сме имали – ненапразно народът казва за него, че „все едно говориш с двар”, за каквото и да отидеш при него, все си гледа телефона или говори по него, а на тебе ти казва „да, да, няма проблеми”… И все едно не си ходил и с нищо не си го занимавал…

Бедата е, че имаме един антиекологичен кмет, с нула екологична култура, превърнал центъра на един град в миризливо газово-бензиново гето, на когото не му пука за зелената визия на града в усилията да го изсече и настели с рудничен чакъл…

Имаме, за жалост, и най-бездуховния, т. е. най-некултурен кмет и съветници, чиито единствени страсти са яденето, мускулите, парите за личния джоб… И точно с такова обкръжение от безмълвни и безотговорни съветници работи!

Е, това ли заслужава Златоград? И това ли е вярната посока…

Ефим Ушев

 

(Бр. 10/2014 на „Златоградски вестник”)