Въпреки че е извънредно опасно не само за мен, но и за цялото ми семейство, аз съм длъжен да кажа истината, не мога да мълча повече.

Аз – Александър Фьодоров, гражданин на Украйна, роден съм и живея в Симферопол. Имам жена и две деца. Баща ми е руснак, майка ми – украинка, а дядо ми по майчина линия – кримски татарин. Имам, по-скоро имах, свой частен бизнес – верига аптеки. Но да караме по ред.

Когато „зелените човечета“ започнаха окупацията на полуострова, у някои граждани на Крим действително се появи еуфория. Дори и на мен ми мина предателската мисъл, че Русия ще вложи своите нефтодолари в икономиката на Крим и животът накрая ще се подреди. Но това не стана. Само след няколко дни започнаха да се случват ужасни неща, които е трудно да бъдат описани, а да бъдат наблюдавани на живо е още по-тежко. Това е като кошмар или филм на ужасите.

В моята кооперация живееше семейство на кримски татари, които се върнали в родината си в началото на '90-те години. Веднъж главата на семейството се осмелил да направи забележка на руски войник, за това че с БТР е препречил изхода от паркинга, в близост до блока, на което получил в отговор ругатни. Смеейки се, войникът дал команда на другаря си в БТР-а и съвсем скоро предната част на чисто новия автомобил Лада Приора, който моят познат си беше взел преди година срещу кредит, била смазана, а самият татарин, не вярвайки на очите си, едва успял да изскочи от колата.

На следващата сутрин той открил автомобила си в още по-окаяно състояние. Оплакванията в полицията довели само до обратния резултат – късно вечерта, когато се връщал от работа, бил пребит от мъже в зелена униформа. Удряли го по главата с приклада на автомат и му опряли щик в гърлото. След „забавлението“ го пуснали да си ходи с думите: „Ако още веднъж се изрепчиш, ще пратим теб и семейството ти на онзи свят“. Резултатът от побоя – сътресение на мозъка, фрактура на ръката, счупени ребро и нос, множество хематоми, тежки контузии, загуба на литър кръв и двудневен престой в болница. Милицията в този случай не се задейства – както се оказа, тя действа заедно с окупаторите.

Но най-лошото тепърва предстоеше. Тези хора узнали, че той отново опитал да подаде жалба срещу тях и открили къде работи жена му. Тя беше фармацевт в моя аптека, която се намираше на три километра от дома ни. Там се появили няколко „зелени човечета“ и най-нагло поискали подарък за „руските братя“ - 200 опаковки от едни от най-скъпите и дефицитни антибиотици (Siprobay, който струва 4000 украински гривни - около 504 лв., бел. ред.), 500 опаковки комбинирани витамини, минимум 300 опаковки от най-скъпия стероид и още много други неща.

Жената опитала любезно да откаже исканията им, което ги вбесило и последвал грабеж, съпроводен с трошене на витрини и щандове. Жената опитала да вика за помощ, но те я хванали и залепили устата й с медицински лейкопласт, след което я отвели със себе си на мястото, на което патрулирали. Там за малко не я изнасилили. За да я върнат, поискаха 3 хил. долара. Тъй като семейството не разполагаше с тези пари, бяха принудени да продадат цялата си битова техника, част от мебелите... Дадоха всичко, което бяха заделили за черни дни. На следващата вечер върнаха жената срещу събраните пари – тя имаше измъчен вид, забелязах по ръцете и лицето й синини.

С приближаването на референдума положението започна да става още по-страшно. Някои мои приятели, които само бяха намекнали, че не са съвсем наясно от кого Русия ще защитава кримчани, бяха уволнени без обяснения и без да им бъдат изплатени заплатите. По-късно стана ясно, че собствениците на предприятието, където моите приятели работеха, били под натиска на окупаторите, които ултимативно заповядали да бъде уволнен всеки, който е в списъка на „неблагонадеждните“.

Тези черни списъци се съставяли на принципа на съпричастност към антируските протести, а също така се основавали и на доноси от колеги или – даже не мога да го повярвам, на наличието на украински символи на работното място или в колата. Дори и украинският флаг е бил под мълчалива забраната!

На 15 март ми се обадиха от данъчната служба, като ме привикаха на „спешен и важен разговор“. Когато отидох в кабинета на главния инспектор, там заварих две „зелени човечета“ с маски и автомати и един цивилен. С остър тон инспекторът ми каза: „Утре трябва гласуваш на референдума, в избирателната секция на пътя за Евпатория. И, надявам се, разбираш как трябва да гласуваш. И накрая виж – има един текст в данъчния кодекс, с който не само, че ще останеш без жалките си аптеки, но можеш да влезеш и в затвора за няколко години. Ясно?“

През цялото време, докато казваше това, той поглеждаше към цивилния, който кимаше одобрително с глава. На връщане и със сълзи на очи бях принуден да отида на този проклет референдум, но напук гласувах против присъединяването към Русия. След 12 дни ми се обадиха данъчните, като ми казаха че имам неплатени данъци от 15.5 хил. гривни (близо 2000 лв., бел. ред.), а някои от подадените от мен документи били „недействителни“, защото са „попълнени неправилно“. На следващия ден срещу мен беше образувано дело, а веригата ми аптеки беше затворена. А татарското семейство след референдума остана без дом. Банката, която им беше отпуснала кредит за автомобила, си поиска срочно всички пари и понеже те ги нямаха, им взеха апартамента, който бяха заложили срещу кредита.

И което е най-отвратителното в момента – в Крим сега има тоталитарна цензура!

Никой не може и дума да обели за беззаконията, които са на всяка крачка. На 18 март ме повикаха за „разговор“ при участъковия – той се оказа новоназначен, бивш „беркутовец“ от Киев! Гледайки ме в очите, той саркастично каза: „мълчи си или ще отидеш в затвора“. И аз мълчах.

Преди няколко дни, жена ми, преподавател по история, беше уволнена от училището, което от украинско превърнаха в руско, заставяйки децата да учат от руски учебници, където Киевска Рус е наречена „Древноруското царство”. Едно нейно възражение й струваше работното място...

И тогава осъзнах, че щом моята съпруга е успяла да намери в себе си смелост да се опълчи на това робство, срам за мен, ако продължавам страхливо да мълча. Сега имам наложена парична гаранция, но се надявам съвсем скоро да избягам от кримския концлагер с цялото си семейство, дори и да изгубя всичко, което имах. Няма нищо по-ценно от свободата!

П.С. Нека това бъде за урок на жителите на Югоизточна Украйна – ценете свободата си, докато я имате!

(От LiveJournal – руска социална мрежа,

в която всеки потребител може

да поддържасвой блог. Платформата

се смята за място на свободното слово) 

Бр. 8/2014 на „Златоградски вестник”