Kогато видя Бареков, аз плача. От радост…

Че живея (засега) на 2000 км от страната, която е на път да го избере за евродепутат.

После плача от мъка. Че, когато тази страна го избере за евродепутат, той ще дойде тук, на 2000 километра на запад, за да прави това, което преди това е правил в нея.

И ще се наложи да го „отразявам“.

С какво заслужих това след 31 години стаж, 25 от които в демокрация?

Светът остава несправедлив. Въпреки Сергей Станишев. Затова плача.

Бареков твърди, че плачел, когато видел бедните. Аз пък рева, когато видя богатите. Защо му дават парите си? Толкова ли не остана на кого другиго?

Плача за Европа. На която той твърди, че ще избере Комисията. Пускам една сълза и за моята България. На която той щял да посочи еврокомисаря. Не забравям и за Америка и Русия, с които той /след като го изберете/ щял да „играе“.

Всъщност така им се пада. На империалистите. Особено на Путин.

Моля ви, ако Бареков дойде във вашето село, помолете го, преди да потегли към Европа, да направи правописна реформа. И да включи горния препинателен знак в кирилицата. Да не плача.

Както плача сега за тези, които са му писали опорните точки – тези за Комисията, комисаря, Америка и Русия.

И за тези, дето го слушат, плача. И за тези, дето му вярват. И за тези, дето ще гласуват за него. Защото пишман ще станат. Пак.

И за колегите си плача. Дето са му стойка на микрофона. И за началниците им плача. Дето…хайде да не казвам, какво са му.

И за евроатлантиците плача, дето доскоро ни управляваха. А сега напират да му се качат на…ракетата. За Брюксел.

Плача от яд пред въпросите: Дали сме по-бедни, отколкото сме глупави? Или сме по-глупави, отколкото сме бедни?

Плачете, братя българи. Бареков е невинен.

Ако загуби, ще плаче само той. Ако спечели, ще плачете всички.

Веселин Желев

(Бр. 8/2014 на „Златоградски вестник”)