Г-н Ушев,

благодаря че ще отделите място за моите думи, които искам да стигнат до болшинството мои съграждани. Не влизам нито в обяснителен, нито в оправдателен режим, а само в името на истината.

Обвинена съм в смъртта на двамата ми мъже и вие мои мили съграждани поехте щафетата, въпреки че знаете истината каква е - единият от инфаркт след злополуката в Лъки, а другият - в реката, така и не откриха как точно и какво е станало и приключиха следствието. Но аз питам компанията, която беше същата вечер с него: аз появявала ли съм се там, те са тези, които могат да дадат някакъв отговор, но всички бяха разпитани и нищо. За колко смърти още ще ме обвините, мили съграждани? Най-малкото от вас съм очаквала такова нещо!

Била съм осиновена – прозвуча ми като упрек. Мимка, и този ли грях ли ми приписвате? Балджиев, опресни си малко паметта, преди да говориш! Колкото до къщата - опитаха се да ме изиграят, сама жена, на всичкото отгоре и БЪЛГАРКА - така ли е г-жо Аршинева?

По отношение на случая тук още нищо не е ясно и не е доказано, тепърва предстои, но всички вие скочихте и плюхте, та плюхте - срамувам се от вас! От 10 години съм тук, работих здраво, за да оцелея сред вълците. И хората, сред които съм живяла тук, разбраха какъв човек съм, а вие ме предадохте! Благодаря…                        

Светла Димитрова

П. П. Г-н Ушев, ще съм ви задължена, ако ми изпратите вестника в гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов” № 25. Благодаря!

(Бр. 7/2014 на „Златоградски вестник”)