+ За някои разлики и „прилики” в общинските съвети на Карлово и Златоград…  

Наскоро прочетох поредна информация от община Карлово, препубликувана в мрежата. В нея ОбС изразяваше благодарност, обръщайки се към всички българи, които подкрепят общината в битката й срещу Мюфтийството, нагло посегнало към определени имоти. Цитираха се думите на големия карловец Васил Левски в едно от писмата му: „Това, което аз започнах, ще го довършите вие…”(цитирам по памет). 

Преди това имах възможност пак да се уверя, че тази малка община наистина пази достойнството на именития си съгражданин, като повече от достойно отговори на крайно ултимативното писмо, което генералният консул на Турция в Пловдив Шенер Джебеджи бе изпратил до Карловския общински съвет - в него дипломатът нарежда на местния парламент да оттегли декларация, приета на сесия през януари, в която се иска извинение от турска страна заради хилядите избити и изнасилени българи по време на Илинденско-Преображенското въстание… „…Очакваме незабавно анулиране!”, нареждал в писмото си наглият турчин!

Председателят на ОбС Стоьо Карагенски обаче реагира остро и заяви, че не е работа на един дипломат да се меси във вътрешните работи на една държава и че е длъжен да спазва правилата на страната, в която е назначен.

„Не мога да си представя, че господин Джебеджи казва, че имотите ще бъдат върнати на мюсюлманството, преди още да е минало делото. Утре от турската страна могат да ни забранят да честваме Ботев и Левски“, казал Карагенски. И допълнил, че България е на българите и няма да позволят „Главно мюфтийство да краде от нашата територия…”

„Колкото и да е силно желанието на турския консул декларацията да бъде прегласувана и евентуално оттеглена, ОбС и администрацията на община Карлово твърдо стоят зад нея”, казал Стойо Карагенски. „След Карлово, тя бе приета и в Стрелча, предстои тя да бъде представена и от общинските съвети в Сопот, Смолян, Враца и Стара Загора”, каза още председателят.

С тези десетина реда от днешно Карлово се спирам не само да изразя задоволство от достойното поведение на един български орган на самоуправлението. Но и да го сравня с един сходен по мащаби град като Златоград. И наистина – Карлово има Левски, Златоград има Дельо войвода. Карлово има двама общински съветници от ДПС, Златоград формално няма, но има известни, декларирани и недекларирани, депесарски прислужници. Карлово се опълчи на турския консул и така запази българското си достойнство. В Златоград такова писмо е изключено да дойде, тъй като е изключено всякакъв изблик на родолюбие, което да предизвика такава реакция. Ако пък случайно има такова писмо – местните политически хермафродити биха се разтреперали сякаш са избраници не български, а примерно – стамболско-измирски.

Мисля че мога да направя този извод, познавайки избраниците ни, „визуално и поименно”, през последните години, които и до днес са кажи-речи едни и същи. Дори се сещам за един пример.

Преди няколко години внесох в ОбС за разглеждане и гласуване писмо-декларация, подписана както от десетина български учени – професори и академици по история, така и от действащ по онова време министър на културата. Ставаше въпрос за позиция,осъждаща арменския и българския геноцид в Тракия и Мала Азия, организирано провеждан от турската държава в началото на ХХ век. Позиция, приета по това време от почти половината общински съвети в страната. Най-големият ни политически хермафродит тогава – председателят на ОбС, не само не се трогна от имената, подписали декларацията, той дори не я допусна за разглеждане, въпреки многократните напомняния от моя страна и съответно – обещания от негова.

Т. е. същият се направи на „ни лук ял, ни лук мирисал”, което не му пречеше лицемерно да парадира с принадлежност към Тракийската организация в България, основен автор на въпросната декларация…

Другият случай, който бих споменал, е съвсем пресен, от края на миналата година, и също показва не само колко сме далеч от достойнството на града на Левски, но и това, че нямаме нищо общо и с войводата Дельо, с когото иначе много обичаме да се кичим и да го ползваме като фасада за свинщините си.

Става въпрос за отправеното официално предложение до кмета и ОбС един заслужил българин, съветник на цар Борис ІІІ, два мандата народен представител на Златоград в българското Народно събрание (1934-1944), с огромен принос за развитие на материалната и духовна култура на града ни, да бъде обявен посмъртно като „Почетен гражданин” на Златоград. Мотивът беше един безценен капитал за Златоград - фактът, че Сирко Станчев бе един от подписалите подписката на подпредседателя на НС Димитър Пешев за спасяване на българските евреи. При това – предложението бе повече от навременно – съвпадаше с националните чествания по 70-годишнината от спасяването на българските евреи. НО! Не само не бях поканен за разговор, както би било нормално. И не само не беше отговорено на предложението в съответния срок – както е по закон. И кметът, и председателят си направих оглушки, стреснати от агресивен „помашки” деятел ислямист, а значи – стопроцентов комунист, от Старцево, който ги заплашил едва ли не с нов „сенклеров” бунт…

Това за примитивните безпросветни души е достатъчно основание да се сгазят всякакви закони за каквото и да било и да си заровят главите в пясъка, оставяйки задните си части на кръвожадните старцевски „памаци”!

За още една разлика с нашия ОбС чух наскоро от ОбС в Карлово – те единодушно решили наскоро да не увеличават заплатите си. Нашите бюджетни хрантутници, разбира се, не биха пропуснали такава възможност, и си увеличиха заплатите отново (виж текста по-долу).

Та, познавайки нашите избраници, „визуално и поименно”, през последния четвърт век, реших да изнеса горните разлики – винаги града и общината ни се е управлявала от случайни люде. Но от подобни лакоми, безгръбначни и безхарактерни „червеи” като днешните – никога!

Както се казва – де е Левски, де е Дельо, де е Караджата…

Ефим Ушев

(Бр. 4/2014 на „Златоградски вестник”)