С дълбок поклон пред гениалната глупост на нашите управници искам да ги аплодирам за невероятния проект, наричан не само от мен „Цанков камък 2”.

Вероятно си спомняте в не далечното минало как един политик построи нещо грандиозно, дори гениално архитектурно решение, от което най-голяма полза имаше самият той. Днес, години по-късно, сме свидетели на не толкова мащабен градеж, но определено много по-съсипващ природата, „по-великолепен” дори и от Сфинкса, а също и толкова безполезен.

Става въпрос за реализиран евро проект на територията на община... Проект, заради който изсякоха десетки дървета по устието на реката, изляха тонове бетон и реално убиха безцеремонно цялата флора и фауна. Ще спомена и естетическите качества на това безполезно бетонено чудовище, паметник на глупостта и жаждата на едни политици за усвояване на евро пари.

Изсечените дървета, унищожения дом на обитателите на водния басейн, безвъзвратно съсипване на природата и красотата на едно населено място – това са само част от последствията от бетонирането на речното дъно, превръщайки реката в бетонен канал!

Въпроса за нуждата от това съоръжение остава отворен. Както и въпросите:

Нужно ли беше изсичането на дърветата? Нужен ли беше бетона? Каква беше целта и каква е ползата от изразходването на милиони левове за създаване на грозен и безполезен канал?

Вероятно някой селски кмет има оправдание, закачено като рибка на тънка рибарска кукичка: „Реката преливаше и ние взехме мерки”. Приемам лъжата, в отговор ще кажа кратко – според месните жители реката не е преливала, просто изградения мост върху най-плиткото й място, място през което са минавали коли, хора и пр. е било първата тухличка от паметника на глупостта! След изхарчването на една сума пари се образува изкуствен бент, за чието оправяне се е наложило изграждането на нов мост и стотици метри бетонен канал. Така е, природата е нещо велико и когато се намесиш некомпетентно, тя се възмущава.

Каква е равносметката от изграждането на „Цанков камък 2”?

Изхарчени милиони левове, съсипана природа, убита флора и фауна, съсипани екстериорни качества на едно населено място. И?

РУШАЩ СЕ МОСТ, ЗАПУШЕН КАНАЛ! Да, това грандиозно съоръжение е толкова добре изградено, че само година и нещо след създаването му, е започнало да се руши!

Делян Костадинов

В. „Нова Варна”

Бележка на редакцията

За криво разбраният смисъл на еврофондовете 

Горният текст се отнася за община във Варненско, на която умишлено спестяваме името. Публикуваме го, както вече е ясно за читателите ни, не само за да им напомним за нашия „Цанков камък” в центъра на Златоград (между другото – заглавието на текста си е на варненския автор,не е ползвал нашето сравнение от миналата година), но и да покажем практиката на всеобща разсипия и безотговорност на управленията по места при използването на средствата на европейските данъкоплатци. Които са и наши средства, предвид огромните вноски за всяка година, които внасяме като член на ЕС. Спомняме си „проектите” на царския бандит за чешмички, беседки, пътечки и пр. глупости из горите, от които днес няма и следа… Но затова пък цяларедица местни хитреци направиха състояние от кражбите си. При следващия „бандит” обаче нещата отидоха толкова далече, че не на шега ни навяват мисли за апокалипсис, за който и колегата по-горе пише.   Изумяващата логика на местни мутри, свързани с централните, че усвояването на средства по еврофонодовете само по себе си е успех, е смайваща. Нещата са доведени до пълен абсурд, защото успехът не може да се мери в изхарчването на „едни пари”, а в резултата от тях. Например прахосването на пари е „усвояване”, но без никакъв ефект, като изключим тържеството на демагогията и крадливостта... Тоест би следвало за всеки проект да имаме оценка на положителните ефекти, като например - създадени работни места, решен инфраструктурен проблем с конкретни благоприятни последствия, траен ефект върху даден сектор от икономиката, траен ефект върху дадена социална група и т. н. Нещо подобно да виждате и да се сещате от златоградските бетони?

Тези неща обаче са извън полезрението и разбирането на нашите местни „мандатници”, водени от единствената си страст да пълнят джобовете си! А ако не се прави такъв анализ за всички проекти, е ясно, че парите не отиват там, където биха донесли най-висока добавена стойност за обществото, а не там, където най-лесно се усвояват.

В случая – изливането на безконтролен бетон и рудничен чакъл в реки и градинки. Затова би трябвало кандидатстващите проекти да се класират, за да се финансират онези, от които хората печелят най-много. При такъв подход чалга-проектите, в пряк и преносен смисъл, ще отпаднат. Такава реформа в „усвояването” обаче не се задава. Което е от полза единствено от местните хитреци усвоители, известни на всички поименно от масата около кмета!

(Бр. 4/2014 на „Златоградски вестник”)