+ Вътрешни и личностни неразбории, както и липсата на виждане за нейните перспективи и съществуване в бъдеще, обричат здравното заведение на постепенно изчезване

 

През първия месец на годината лекарите в общинската болница са поискали среща с кмета на общината и с председателя на ОбС. И такава се е състояла, за съжаление – без представители на местни медии, които да информират обществото за огромните проблеми тук. Защото тези проблеми засягат всеки един жител на общината, които със своите ежемесечни здравни вноски солидарно подкрепят националната здравна система, включително местната, до която опират всички.  

Както разбираме от откъслечни сведения от присъствали на проведената в болницата среща, тя е преминала нервно, напрегнато, поради натрупалите се проблеми по липсата на управление и ред в здравното заведение. Особено неразбориите по даването на дежурства и разположение от лекарите, които са все по-малко и вече не смогват физически.

 А нови лекари в болницата не са назначавани от години 

На тази среща лекари от поликлиниката, назначени досега в различните отделения, за да се спаси съществуването на самата болница (тъй като по закон в отделенията трябва задължително да работят по двама лекари), са заявили, че са подали предизвестията си за напускане. И към днешна дата (януари 2014) те вече не са на работа в тях.

Като причина се сочи личностно неразбирателство със завеждащия Неврологично отделение; и здравословни проблеми, поради натовареност, във Вътрешното отделение. Това „оголване” на тези звена в болницата, редом с „фалшивите”, по думите им, назначения на лекари в Детско и АГО-отделения, поставя златоградската болница пред реален разпад, който няма да й позволи да защити сертификата си при една следваща проверка и анкетиране от Министерството на здравеопазването.

„Фалшиви”, казвам, назначения, тъй като лекарите там само се водят назначени, вземат си месечните заплати от болницата, но не ходят на работа в тях, а си работят частната практика по договор със здравната каса.

Доколкото научаваме от разговори тук, в отделенията са назначени лекари пенсионери и не само, както от Къджалийско, така и от Смолян и други градове, заплатите им се превеждат редовно, но те дори не са идвали в града да видят поне откъде получават заплати…

По тези и други проблеми поисках на няколко пъти разговор с назначения от ОбС за директор д-р Ерол Чинар. Който и до днес упорито отказва среща с представител на вестника. С което става първия шеф на болницата за последните 25 години, отказващ информация на обществото както за състоянието на учреждението, което ръководи, така и за мерките, които ще предприеме, за да се променят нещата там.

Смятаме обаче, че той е длъжен да се отчита не само пред хората, които са го назначили (заплата 370% над средната в болницата, т. е. около 2500 лв.), а и пред цялото общество - най-малкото заради това, че общинските му „назначители” за избрани от това общество. Да не говорим, че най-нормалното нещо за един директор е сам да търси и води диалог с по-широки кръгове, нежели да отказва такъв, когато му се предлага от журналисти.

Шефът на болницата Чинар трябва да обясни какви са идеите му за спасение на общинската болница, да каже какво от програмата, с която е кандидатствал за назначението си пред ОбС, е изпълнил и какво (и защо) не е успял да изпълни!

Той е длъжен да каже и защо при тази липса на лекари самият той не дава дежурства и разположения в болницата, за да облекчи малко напрежението сред колегите си;

Защо досега не е назначил нито един реално работещ лекар в заведението - нали всъщност затова е назначен, да стабилизира здравното заведение с кадри…

А в същото време назначава фалшиви фигуранти, включително собствената си съпруга, из отделенията, чрез които само и единствено източва крехките ресурси на местната болница, като им плаща пълни щатни заплати!

В края на краищата - какво предлага и на самия колектив, за тяхното бъдеще като специалисти и работници тук – ще ги бъде ли, ще имат ли работа за в бъдеще и с какво заплащане. (Ако е само това, да ги записва в депесарските комисии при поредните избори, за по 20 лв. и една чорба – не си струва, да не говорим, че е злоупотреба със служебно положение)…

Д-р Чинар е получил доверието на съветниците и огромните си заплати не за друго, а, първо, да въведе ред за ефективна работа в самото здравно учреждение, и, второ - за да предложи и даде перспектива на златоградското здравеопазване - как то ще се развива оттук нататък, какво може да се направи с местни усилия и какво ще се търси от управляващите партии и правителството на страната!

Да каже ще може ли, заедно с общинското и областното ръководство, да върне в нашата болница клиничните пътеки, които винаги са се изпълнявали в нея, а после са й отнети. Защото имаме и апаратурата, и кадрите за тях!

Трябва да каже д-р Чинар и каква „врътка” е договорил с общинските чиновници, така че не само да бъде управител, но и да продължава да се води на цял втори щат, с пълна заплата, и в Спешната помощ!

 Ей за такива едни работи искахме да говорим с управителя и ако все пак поиска да отговори – писмено или устно – ще му дадем достатъчно място във вестника. Защото болницата е важна за всички нас и никак не ни е все едно дали ще я имаме, или ще я превърнем в хоспис за стари хора на доизживяване. А останалите да пътуваме из болниците наоколо за едно или друго лечение.

(Бр. 2/2014 на "Златоградски вестник")