Името освен входен билет за отвъдното, в Родопите вече стана такъв и за хляба, който все по-често е в чужбина или в големия град. Така местните ходжи загубиха десетилетната битка какви имена да носят хората. Почти никой вече не се връзва на заканите, че няма да бъде погребан, ако е мюсюлманин, но с българско име.

Бай Расим от златоградското с. Долен е на 86 г. Преди 3 г. решава да си промени името на Румен. Обяснява, че се простил с името си още по времето на възродителния процес. През 1993 г. обаче чрез съдебно дело той и съпругата му Румяна отново си връщат арабските имена. Направил го, защото имало имам, който обявил, че няма да погребва хора с български имена. Духовникът си заминал от този свят преди него, а той си останал Расим. Човекът завежда дело, защото се чувства българин и смята, че не името определя религията. Оттам обаче му отказват да го впишат Румен, с мотив, че „не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на имената”.

Но стигнал до Върховния съд и вече пак се казва Румен. Дела за името водила и съпругата му, която вече е Росица. 

“Хората предпочитат да се обърнат по прякор към даден човек, например Марлборото, вместо с Илиян или Исеин. Правят го, защото не знаят кое от двете имена предпочита Илиян/Исеин. Все пак не той си е избирал името, а родителите му, които не искат български имена в къщата си”, казват местните в Долен.

“Близо 80% от делата с искане за смяна на имената, са от турско-арабско на българско. Останалите са за сгрешени букви и малка част искат смяна на българските имена” - казва председателят на съда в Мадан Динко Хаджиев.

Сходна е ситуацията и в другите съдилища в Смолянска област. Най-често аргументите са, че с посочените нови имена са известни сред близки и приятели, че се чувстват по-добре и че им предстои излизане в чужбина, казва съдията.

Адвокати коментират, че младите срещат затруднения да се реализират на трудовата борса в Западна Европа и особено в Гърция. Ако те са с арабски имена, често се злоупотребява с тях, не им плащат, предават ги на емигрантските служби.

“Съдът уважава правото на всеки български гражданин, гарантирано му от конституцията, затова молбите им са разгледани и удовлетворени”, казва Хаджиев. През м. г. делата са били 39, но години наред са били поне 3 пъти повече. Според магистратите делата започнали да намаляват, понеже повечето хора вече са си върнали българските имена.

Таксата за смяна на име е 15 лв. В повечето случаи желаещите се явяват и с адвокат, на когото също се заплаща, и сумата отива към 100-200 лв. Със сменените вече имена следва подмяна и на всички лични документи, така че сметката набъбва още.

“Детето ми иска да учи в полицейската академия, как да кандидатства като Ешреф? Затова решихме да отидем в съда и да го преименуваме на Красимир”, казва майка на 12-класник в Мадан. А тя от Саниха станала Силвия. Родителите, които живеят на село, не знаят, че тя и внучето им вече не са с турско-арабски имена. Според Силвия, много семейства имат подобен проблем.

Рудоземският имам Хайри Шерифов е в централната джамия от 2007 г. Завършил е теология в Медина, Саудитска Арабия, а преди това - ислямското училище в Момчилград. Според 37-годишния духовник ислямът имал по-скоро пожелателни и препоръчителни насоки какво да е името на човек, но истинският мюсюлманин трябва да носи име, характерно за религията му. Той не приема отказа на негови колеги да погребват мюсюлмани, които не носят турско-арабски имена.    

 Валентин Хаджиев

(Бр. 2/2014 на „Златоградски вестник”)