+ В околностите на Златоград край с. Бенковски е открита нова пещера утроба – храма на тракийската Велика богиня майка  

 

 

През последните години се откриха редица данни, свързани с древната тракийска култура в Източните Родопи. Тя се развива във 2-1 хил. пр. Хр. и се отличава с десетките скални комплекси, обожествени от хората и допълнително обработени от тях. Това ме накара да назова тази култура „цивилизацията на скалните хора”. Става дума за множество издълбани в камъка гробници на владетели и жреци, за стотици издялани на невероятна височина ниши и, разбира се, за цели храмове. Най-известни сред тях са светилището на тракийския Дионис на Перперикон и храма на Орфей при Татул. Третият компонент на местната тракийска религия са пещерите-утроби, където се е изповядвал култът на плодородието към Великата богиня-майка. Този тракийски културен феномен бе теоретично предвиден от големия български учен Александър Фол.

Първата пещера-утроба бе открита през 2002 г. от моя екип, по сведение на пещерняка Минчо Гумаров. Тя се намира в района на кърджалийското с. Ненково, на значителна височина в планината. Дълбока е 22 м и има идеална ориентация юг-север. Точно на обяд от тавана й прониква слънчев лъч, който се проектира на пода като гигантски слънчев фалос.

Само през декември-януари, когато слънцето е най-ниско, той има достатъчна дължина, за да достигне до издълбания накрая на пещерата олтар и символично да го оплоди. Именно това е била представата на траките за възпроизводството в природата. Небесният слънчев бог Дионис или Загрей, се е съчетал с Богинята-майка в земните недра и така природата отново оживява през пролетта. Освен визуални, в пещерата край с. Ненково са използвани и уникални звукови ефекти. Затова местното население я нарича „Тангардък кая" или „Гърмящата скала".

През следващите години на различни места в България се натъкнахме на подобни феномени, макар и не толкова изявени като пещерата при Ненково. Една от тях е на знаково място под светилището на Орфей при Татул. Друга е регистрирана от любителя Костадин Димов между източнородопските села Ночево и Йончево. Межувременно аз попаднах на пещера-утроба и извън Родопите - при т. нар. Лъвска глава край р. Ропотамо. Преди две години същият Костадин Димов отбелязва мимоходом подобен феномен в скалните образувания в землището на с. Бенковски в близките околности на Златоград. Това ме накара да посетя мястото, което познавам доста добре.

Става дума за обширен и дълъг няколко километра ансамбъл от стотици изявени каменни структури. Природните феномени са създадени вследствие ерозията на тукашните пясъчници. Това са утаечни скали на дъното на огромно море, съществувало в епохата на палеогена. Множество вкаменелости показват флората и фауната от тези далечни геоложки времена.

Скалите край Бенковски наподобяват образите на различни животни и растения - Крокодил, Гущер, Овен, Лъв, Слон, Гъба. Проведените археологически експедиции показват, че почитането на причудливите скали идва от дълбока древност. На много места в камъка са издълбани стотици различни по големина и форма басейни, използвани като олтари през тракийската епоха. Над тях на места са издялани трапецовидни ниши, подобни на други части от Източните Родопи.

Този район е най-крайната точка в западна посока на „цивилизацията на скалните хора”. Оттук нататък в Родопите скални издичания вече не се откриват. Откриват се и гробниците на тракийските вождове-жреци.

Интересно е, че тези древни култови места са почитани и от днешното население с преобладаваща мюсюлманска религия. Селяните закачват по околните дървета шарени парцалчета, вярвайки, че така се лекуват различни болести. Отбелязаният лаконично от Костадин Димов ансамбъл, е сравнително изолиран от останалите и се намира на около 100 м северозападно от табелата на Бенковски, когато се идва откъм Кърджали. Представлява огромна скала, оформена от водите на праисторическото море. В горната й част са оформени няколко басейна и улеи за оттичане на течност. Имам основания да предполагам, че става дама за т. нар. „шарапани" - издълбани в скалите каменни преси за правене на свещено вино. Картината се допълва от трите трапецовидни ниши, които без съмнение доказват тракийския произход на комплекса. Трапецовидните ниши са един от най-характерните белези на „цивилизацията на скалните хора".

Предполага се, че са били свързани също с почитането на небесното светило.Най-важният елемент от ансамбъла е самата пещера. Тя има естествен произход и отворът й е на около 1.5 м от земната повърхност.

За разлика от тази при Ненково, нейна ориентация е на югоизток. Това е интересен момент и по всяка вероятност е свързан с наблюдението на изгревите. Подобна ориентация наблюдаваме ярко в светилището на Орфей при Татул. Дълбочината на пещерата е 11 м, точно на половина от дължината на пещерата-утроба при Ненково.Няма съмнение, че извършваните ритуали са били свързани с правенето на свещено вино и наблюдението на слънцето. Въпрос на теоретична работа е да се докаже как са протичали тези обреди. Изместването на слънчевия лъч на изток по-скоро показва, че древните траки са залагали в случая на началото на деня. Явно най-важен е бил първоначалният лъч, който се е появявал над високите вериги на южните дялове на Родопите, наречени Гюмюрджински снежник. 

Проф. дин Николай Овчаров