Новини

Преди новия сондаж за водата в Ерма река: Какво е състоянието на галериите в Хоризонт 300…

Monday, 09 June 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник
   

Лековитата термална 92-градусова вода е бъдещето на Златоградска община. Това редят от десетилетия различни местни управници, но малцина са слизали до извора на това природно чудо, лекувало през годините не един и двама миньори, тъй като водата извира в рудничните галерии на “Горубсо-Златоград”. Ерморечието притежава двоен природен дар - вода и руда, отбелязва единият от двамата дългогодишни изпълнителни директори на дружеството инж. Евтим Евтимов. И докато в района от години хляб дава само добивът на олово и цинк, термалната минерална вода все още не е впрегната в полза на хората. И дори пречи на рудодобива, за което работи обаче солиден помпен комплекс, изграден през 1986 г.

60 млн. долара са вкарани в него като инвестиция на българската държава, припомня инж. Евтимов. А дългогодишният шеф на помпената станция инж. Методи Сечков, набрал целия си стаж в Ерморечието, ни развежда из огромните подземни лабиринти на хоризонт 300. Слизаме в шахта “Метливко”, металната клетка ни спуска под земята през 7-те хоризонта, изградени през 50 метра. А подсушените от помпите галерии веднага привличат вниманието ни. Укрепените с бетони стени на места се редуват с естествени сводове, от които стърчат набивани метални анкери, които крепят прокопаните от миньорите тавани. Теснолинейката на хоризонт 300 е прокарана преди десетилетия, но никога от тук не е вадена руда. Изминаваме почти километър и половина в осветените с електричество галерии, които по чистота и подреденост и впрегнати от човешката ръка подземни комуникации, конкурират и най-добрите посетителски обекти на повърхността на земята. Първият наблюдателен сондаж е правен през 1986 г. - за параметрите му свидетелства табелката, останала и до днес. Когато е пуснат на дълбочина 279.50 м, е давал 23 литра в секунда. 89 градуса е водата от него, изрежда хидрологът инж. Сечков.

И прави съпоставка, че в съседното гръцко село Термес, дебитът е 45 литра в секунда. 500 млн. куб. л вода имаме заедно с комшиите ни от Гръцко или под земята има един язовир “Искър”. Това сочи дългогодишният управител на подземните водни горубсовски ресурси у нас, в чиито функции е влизало подсушаването на галериите, за да могат спокойно миньорите да добиват рудата. Той и не крие, че водата се явява пречка за добива, затова и за нейното извеждане на 400 метра нагоре - до повърхността на земята, работят 7 полски помпи, които черпят 400 кубика на час. Поставени са през 1984 г. и досега работят без отказ. Само една от тях е подменена. Включват се на нощна енергия, ако е по-сухо, но ако се наложи могат да работят и непрекъснато, като през 1996 г. 1.5 млн. куб. вода черпят за година, изчислява и Карамфил Йосифов, който като 20-годишен войник идва в “Горубсо-Златоград” през далечната 1984 г. и остава тук. Запали ме инж. Сечков, той ми е кръстникът - от него съм се учил на всичко за помпения комплекс, разказва 48-годишният Карамфил, чийто стаж без прекъсване също е натрупан само в Ерма река.       На хоризонт Водопонижителен сондаж-1, дебитът е 45 литра в секунда, а градусите на водата стигат 92. Дори температурата на скалите е 72 градуса и се налага охлаждането им, за да може да се работи в галериите, вмятат специалистите. Има и трети сондаж - Водопонижителен -3, на хоризонт 243 м. А още два сондажа са в проект, обяснява инж. Методи Сечков, докато обикаляме затворените в тръби подземни извори. От всеки сондаж тръбите стигат до големия тръбопровод, едни са със сечение Ф-200, но има и с Ф-500. Оттам в помпения комплекс, от който пък водата поема към повърхността, за да се излее в Ерма река, край селото. Термалната вода е открита през 1957 г. с плитък сондаж и след сравняване с проба от минералните води в Термес, е доказано, че съставът й е един и същ, сочи още инж. Сечков, за когото тук казват, че е живата история на термалното Ерморечие. Причината е, че роденият в златоградското село Старцево младеж завършва през 1976 г. МГИ като хидрогеолог и изкарва целия си трудов живот в мините на “Горубсо-Златоград”. Пенсионира се през 1984 г., но продължава да работи тук до 2004 г., затова е наясно с галериите и природните дадености, които крият. 17 т е металната врата, която може да затвори подземния тунел и да предотврати наводнение на съоръженията, ако придойде водата. С нарочна лебедка се спуска металната преграда, която издържа на 20 атмосфери. Толкова поне показала при направените на място проби преди години.                              Хубава ни е водата, много хора е излекувала от ставни и кожни заболявания, вмята Карамфил Йосифов. По състав е дори по-добра от тази в Девин и Баните. А 62-годишният инж. Сечков обяснява, че само с 2-3 бани се ликвидират голяма част от кожните болести. Гастритът пък се успокоява само след половин час, ако преди това се поеме чашка от термалната вода. 1300 млгр. минерали има в 1 литър вода, докато хисарската вода е с 250 милиграма минерали. Или нашата е с 5 пъти по-минерализиран състав, вмята хидрологът. И сочи, че дори само да извличат силиция, дружеството им пак ще бъде на печалба, заради голямото съдържание на минерала в тукашната вода. Медицински доказано е, че силицият засилва имунната система, укрепва нервите, ликвидира язви, гастрити, лекува черния дроб и изхвърля натрупаните отрови в организма.    Настоящият шеф на помпения комплекс Йосифов пък дори ни показва ваната, инсталирана от миньорите, които се топкат в тях заради болежките си.      От 3-те тръбопровода един работи, друг е в резерв, а трети - за ремонт, облечени са в стъклена вата, рапицова мрежа и цимент, защото температурата на водата нагрява бетона и край тях няма да може да се работи, обясняват специалистите.

И сочат, че под тръбния комплекс има 120 кубикови резервоари, в които се изливат 4-те водосбора от галериите, в които водата е избила или има оставени малки чучури, като е сътворила истински подземни чудеса от сталагмити и сталактити, на които могат да завидят и най-големите пещерняци.

 За 25 години, откакто са прокарани проходките, водната капка си е играла и оформяла драперии, естествени варовикови басейнчета, като ваните в турските курорти. Отлагали са се карбонатите, които са се трупали тук с години, за да радват човешките очи. Не случайно тръбопроводите са получили по два пръста естествена изолация - все едно, че са облицовани с мрамори. Само че малцина засега имат привилегията да ги видят или пък да се топнат в кристално чистите и топли лековити води.

 

(Бр. 2/2014 на „Златоградски вестник”)