+ Какво друго ни се случи през 2013 година…

Тон и двеста мляко го карам на четири курса до Ксанти. Млякото е платено, само трябва да се достави, но през пункта не пускат буса. Гърците мерят на око, защото няма кантар, казва д-р Адам Персенски, докато претоварва каси със стока преди граничния пункт в Златоград. Семейството му има мандра и продава кисело мляко на складове в Ксанти. Кофичките от мандрата в с. Жълтуша дори са с надписи на гръцки, по договор. “Върнаха буса с мляко и казаха да претоварвам и да карам по 300 кг”, обяснява Азис Ходжов от Жълтуша, който е шофьор към мандрата на Персенски. Така, вместо курсът да им е 120 км от пункта до Ксанти и обратно, той става към 600 км.  

Още преди 3 г., при откриването на четвъртия поред пункт с Гърция в района на Златоград от тогавашните премиери Бойко Борисов и Георгиус Папандреу, бе обявено, че заради тесния път ще минават коли до 3.5 тона. После гърците сложиха табела, без да я съгласуват с нас. Кантар обаче няма. Критерият е какво пише в документите на автомобила, а товарът е на око, вдигат рамене родните граничари.

“Чакаха някаква телевизия от Солун да им раздуха протеста, но след като камерите не дойдоха, решиха, че няма смисъл”, издава склададжия от Ксанти, който търгува с българска стока. Съседите негодуват срещу преминаващите през пункта български микробуси със стоки, които се продават на по-ниски цени в сравнение с гръцките. Производители и търговци от Гърция се оплакват, че стоките ни подбиват техния пазар и че много гръцки граждани идват да пазаруват у нас. Освен че търсят бяла и черна техника, горива и автоуслуги тук, те вече идват специално за строителни материали и дори за стоки от първа необходимост, заради двойно по-ниските цени.

“Всички стоки, които преминават през границата, са легални и с фактури. Става въпрос за различен стандарт на живот в двете държави”, обясняват гранични власти и от двете държави.

Гръцката индустриална камара обаче се заканила да повдигне въпроса на политическо ниво в Ксанти и Атина. Според сметките, по протежение на цялата граница с България северната част на страната им губи годишно около 2 милиарда евро. В същото време Златоград отчита 30% ръст от туристи. Курортната такса в градчето също се е вдигнала в пъти.

След първоначалния бум в потреблението на хранителни стоки сега всеки ден гърци идват за поръчка на дограми, печки и дърва за огрев. Далаверата при дограмите се разчула чак до Халкидики и поръчки правят цели хотели. Конкурентни гръцки фирми се оплакват в тамошните институции от дъмпинг, но напливът към златоградските фирми не спира и българи инсталират наред дограми в селищата около Ксанти.

„Нека си говорят за загуби. Търговията им губи, но ние също пръскаме огромни суми през лятото по техните плажове, няма за какво да се оплакват, просто едни браншове губят, други печелят”, казват в Златоград.

„Търговско-промишлените палати в Смолян и Кърджали са поискали среща с гръцката камара, но оттам няма желание за диалог”, каза Александър Митушев, собственик на етнографския комплекс в Златоград. Според него проблемът се създава от дребни бакали, а не от едрия бизнес.

Сами Амеркехая от Ехинос е собственик на магазин и склад. Не отишъл на протеста на ксантийци, понеже нямало кой да му работи.

“Магазините ни загиват. Няма работа заради България. Трябва да се минава през пункта през Златоград само за туризъм. Не трябва да се пазарува. Нашите пълнят у вас колите с хляб, сирене, кашкавал и какво ли не, а нашата стока залежава. Трябва да го спрат този пункт”, категоричен е търговецът.

Според него българите не купували нищо от Гърция, а си носели храна и ядели по техните крайпътни беседки на крак. Твърди, че заради кризата и вноса на стоки от България, работата му е паднала наполовина: “Дори на плажа ходите със сандвичи, една дъвка не купувате”, сочи той.

“Срамота е. Ще оправят искане на 20 души търговци, а ще развалят интереса на 20 000”, категоричен пък е Бесим Каваз от гръцкото село Термес. Той е пенсионер и взема 560 евро на месец. “Ако не прескачам до България за по-евтино, няма как да изкарам месеца. Като ми забранят да ходя към Златоград, ще преминавам нелегално през баира с чантите за стока”, добавя гръцкият гражданин. Според него собственици на магазини и бензинджии от границата до бреговете на Егейско море негодуват срещу свободната търговия, защото няма кой да им купува по-скъпите стоки.

“Не ме интересува техният интерес. Защо сме чакали повече от 60 години да има път между двете държави в нашия район”, намесва се Тасим Браимбашов, строител от Термес. - Всичко купувам от България. Оня ден взех 60 торби с цимент за 5 лева бройката. В Гърция струва 7 евро. За една проста фасунга за крушка в Ксанти искат 4 евро, а при вас е 1,50 лева”, изрежда Браимбашов.

Корените му са от България и е известен с това, че пее перфектно български песни. Тасим обаче сгафил в Златоград и му отнели шофьорската книжка за две години. “Пийнахме с един приятел и на границата ме спряха. Признах си, че съм пил, върнаха ме да мина обратно, за да ме карат да надувам дрегера. Взеха ми книжката за 2 г. и ме глобиха с 3000 лева. Ако не си бях признал, можеше да се размине”, разказва той. Въпреки това не се отказва да пътува до Златоград, защото е по-евтино.

Отскоро из района е тръгнала хайка за проверка на регистрацията на автомобили. Заради голямата разлика в данъците, в Ксантийско предпочитат табелки с български номера и да плащат у нас стотина лева за масовите пикапи, вместо от 300 до 400 евро в Гърция.

Валентин Хаджиев

(Бр. 2/2014 на "Златоградски вестник")