Думата колега е от латински произход и буквално означава другар по служба или занимание. Всички лекари са колеги, всички юристи – също. Колегиалните връзки в рамките на тези общества са и по-близки, и по-силни.

Казвам това, когато по повод 100-годишния юбилей на златоградския съд си спомням за случка с мой колега в един сложен за мен период от живота ми.

Бях в болница в София за операция на сърцето, когато съвсем неочаквано, малко време преди деня на операцията, на свиждане ми дойдоха бат Кирко Профиров с неговия съсед и приятел д-р Радослав Райчев, сега професор по медицина. Те забелязаха колко съм притеснен и потиснат и бат Кирко седна до мен и ми каза уверено:

- Бъди спокоен, колега! Всичко ще мине успешно.

Тези думи потвърди и д-р Райчев, защото в опериращия екип ще бъде и проф. Чавдар Драгойчев, който е отличен хирург.

Тази среща много ме окуражи, а притеснението ми намаля.

Оттогава изминаха точно 31 години.

Бате Кирко Профиров отдавна не е между живите, но си мисля, че ако беше между нас, непременно щеше да вземе участие в подготовката и провеждането на 100-годишния юбилей от основаването на съда в някогашното Даръ-дере. Него обществената работа го влечеше – беше голям читалищен деятел, участник в театрални постановки. А и в миналото беше работил в Златоградската съдебна палата като съдебен следовател.

Въпреки че мина доста време оттогава, спомням си и до днес за колегиалния жест на колегата Профиров - с благодарност и поучение. Той беше по длъжност защитник, а аз обвинител. Не бях и от най-близкия кръг на колегите му в адвокатската гилдия. Но ми остави хубав урок какво на практика значи истински колега. Разбрах, че не са колеги другарите по служба и занимание, ако не се уважават истински извън службата. Макар в съдебната зала да бяхме противници, в живота и двамата бяхме юристи. Бяхме земляци. Колеги!

Красимир Гочев

(Бр. 2/2014 на „Златоградски вестник”)