Утро, Слънчев бряг. Съседката отляво:  "Добрый день". Добър ден, отговарям натъртено на Ъ-то. Съседът от дясно: "Добрый день".

Пак отговарям с натъртено Ъ. Съседът отгоре, разбира се - по анцуг, не си прави труда да поздрави, поглежда ме високомерно, тряска вратата и хвърля от разстояние, но точно, празните бутилки от снощната разпивка в кофата. Малко ми се спи и не ми се водят разговори, защото над мен има семейство - баба, дъщеря и двама внука, на седем и десет години, които излизат вечер към десет и се прибират към два. Мама и баба се смеят и си споделят на висок глас, а децата ритат купените балони или каквото там имат под ръка и крещят ли, крещят от щастие.

Те са над мен, настъпва невероятна тупурдия и нечленоразделни крясъци докъм три часа.

Една сутрин /към 11 ч., разбира се/ помолих бабата за малко тишина след 12 ч. Боже, такива като мен не трябва да припарват в такива курортни места и да си ходя, откъдето съм дошла. - У нас в Москве, каза тя, никой не се меси в живота на съседите, каквото и да правят, по което и да е време.

Точка. С всички тях сме съседи от пет години и все се надявах да ги науча на "добър ден". Поне…

В супермаркета кротко застаналите българи на касата все са последни, защото по съветски, обръгнали на "очередите", един руснак стои на опашката, докато цялата му компания от около 10 богатири му донася различни покупки. Разбира се, говори на руски и се ядосва, когато касиерката не го разбира. Най-сетне просветление - МВР, Слънчев бряг. Разгневена рускиня сипеше хули и обиди към дежурния, защото я накара да напише, представете си, на български, това, за което е дошла.

Безобразие, каза тя, и бланката е на български?! И въпреки истерията й, че той непременно трябва да знае руски, я отпрати.

Въздъхнах - дано скоро и ние не започнем да пишем документите си на руски... Хей, България е заграница... Ха дано, ама надали…

Богдана Петкова

(Бр. 24/2013 на „Златоградски вестник”)