Ага бех мучек, дедо разправяше за един негов аратлик, кък е бил ходил на гурбет в Гюмюжине. Ходил, колкуно ходил, и си дошъл. Донел на женана му армаган - кана да са каносва и нова хвойнова каблица. Ама щу му станало там, та „обърнал” езикен и откак си дошъл думал само турско, та бърадин му са ни сетал от негувоно тътърисане.

Отишла тогава негувана жена да са уплаква на деда:  

- Соя се чюлек кък да гу правим, заборил е нашосо думане, ни мом са разбра с нега…

Дедо й рекал:

- Вземи та му изпекай тестен хлеб, вкисна са ще, та белким ще продума.

Изпекла му женана тестен хлеб, изел го нашиян, ама пак си думал турско.

Дедо тогав й рекал:

- Се му изпекай пак препекан хляб - да ни може да го яде, сопъть са ще вкисна, та ще продума българско.

Изпекла му те препекан хлеб, хрупкал нашиян, малле си окършил зъбине, ама пак си думал турско.

Тогава дедо и рекъл: - Вземи нована хвойнова каблица, дену подквасваш млекуно, та я клади на огънян в баджана и фати да му вариш мисирова каша внея.

Навалила огънян женана, клала пиростияна, аче взела нована каблица - сипува вода в нея, клава на оганян и взела да бърка с лъжицана… И по малко сипнувала и мисирово брашно. М ъжън й гледал, гледал, аче изпулил едни очи и взел пак да свървя турско. Ама женана му са правила, чи ни чуе и лу подтикала огънян и бъркала кашана.

Рипнал нашиян тогава, та грабнал каблицана от огънян и взел да рука:

- Дано та Марената удрие! Аль толкув му ни фаташ край, чи съва каблица е от дърво и ще изгори - сумата пари сам дал за нея в Гюмюжине!

Та айней чулекън продумал пак нашенско. От зор…

(Бр. 24/2013 на „Златоградски вестник”)