+ Едно мнение за днешната юридическа и съдебна практика  

Ако законът е лош, съдията трябва да е добър - иначе тежко и горко на правата страна по делото.

Тази поука ми хрумна поради един лош закон, който сега съсипва правосъдието по граждански и търговски дела. Ето вече пет годи­ни цялата правна общественост е изправена пред голямо предизвикател­ство. Изоставен беше през 2008 г. добрият ГПК и той беше заменен е нов, по-лош ГПК, който значително ограничи правото на страните по делата да сочат доказателства в първата съдебна инстанция (районните съдилища) и почти изключи това право във втората съдебна инстанция (окръжните и апелативните съдилища)по гражданските и по търговските дела. Новият ГПК почти напълно обезличи и даже обезсмис­ли втората съдебна инстанция.

По принцип тя би трябвало да продължи работата на първата инстанция в търсенето на обективната истина, но как да стане това, когато ГПК практически й забрани да събира доказа­телства - с незначителни изключения, които нямат практическо значение. Новият ГПК в сила от 2008 г. изправи стоти­ци съдии пред съдбовен избор: какво да предпочетат - сляпо да спаз­ват и прилагат лошия закон и така да го тълкуват, че да го направят още по-лош; или да смекчават суровите му правила, насочени срещу дока­зателствата и истината. По този начин лошият закон раздели съдиите на лоши и добри, според техния избор. А да направи своя избор възмож­ност имаше всеки един съдия - защото съдията има огромната власт да тълкува закона, преди да го приложи. Сeгa в съдебната система има и от едните, и от другите. За щастие добрите съдии са много повече от лошите. На тях сега се крепи крехкото надмощие на истината и правдата над лъжата и несправедливостта в съдебната система.

Възможни са следните съчетания между закон и съдия. Добър закон и добър съдия е най-доброто съчетание. При него правата страна по делото може да бъде уверена, че ще го спечели. Добър закон и лош съдия, както и лош закон и добър съдия са съчетания, при които правата страна има все пак някакъв шанс да спечели делото. При лош закон и  лош  съдия, правата страна няма никакъв шанс в съда. Лош закон се поправя, лош съдия - не. Лошият закон ce поправя от човек, лошия съдия се поправя от Господ. Жалко е, че подобни лоши закони не са изключение в наши дни.

Изходът и спасението от лошите закони, е в увеличаване броя и влиянието на добрите съдии. Дано лошите закони да стават все по-мал­ко и по-малко, а добрите съдии - все повече и повече. В това е шансът на правосъдието да се въздигне, а на държавата - да се съвземе. Гражданският процесуален кодекс (ГПК) е в сила от 1 март 2008 г. Той ограничи правото на гражданите да сочат доказателства и достъпа им до Върховния съд. Дела под 5000 лв., а това са главно делата на бедните граждани, изобщо не могат да стигнат до Върховния съд. Така също редица други дела, например бракоразводни­те, също не.могат да стигнат до Върховния съд". По този начин влиянието и значението на Върховния съд, възмож­ността му да уеднаквява разбирането и прилагането на законите и съ­дебната практика, бяха сериозно подкопани.

На практика всеки окръжен съд създава своя съдебна практика по огромен брой дела. Така че един и същ закон сега се разбира и прилага различно в София, Плов­див, Стара Загора, Сливен и т. н. И на практика в страната съществува Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска и т. н. законност… Така новият ГПK е насочен срещу единната българска законност и въведе в страната опасен съдебен сепаратизъм. Така един и същи казус (съдебен случай) може да бъде решен по различен начин, в зависимост от това дали се гледа в Кърджали или в Смолян. И Върховният съд е безсилен да поправи това, когато делото изобщо не може да стигне до него. Защото ГПК не позволява…

Същевременно той ненужно увеличи бумащината в съдебната сисетма и направи правораздаването по граждански и търговски дела тромаво и бавно. Ето защо нещата трябва бързо да се променят. Вратата на Върховния съд трябва да се отвори за всеки гражданин и за всяко дело - така, както е било по-рано. Належащо е час по-скоро Народното събрание да поправи лошия ГПK и да спре по   този начин кризата в правораздаването по гражданските и търговските дела.И когато приема нови закони, или изменя и допълва стари закон­ни, да се допитва до практикуващите юристи - съдии, адвокати, про­курори, до цялата наша общественост.

Адв. Красимир Гочев

(Бр. 22/2013 на „Златоградски вестник”)