ДОКТОРСКИ ИЗЕТЬ 

Адна стара бабица галила да са шекова, та некаф пъть хи духодали солени лакърдиине, ала хи ни туряли людене кабахать, оти пак имяло жумбиш. В нехиноно село душло младо докторче да лекова людене, ама тамань свършило училищено (пу турско окулан), та било още аджамия и са притеснявало да ни упетлае, да ни обърка некво, оти за чулещо здраве става дума (става лаф), не за хайванско.

Адин день е шишнало нещо бабицана сърцено и тя са уплашила да я ни одбави няква болест (пу турску хасталък), та бърже са стегнала и оттарчала нах докторчено. Пък то било адно каматно, лу да го гледаш, та да му са ни наситиш. Фляла вътре бабицана и са завайкала, че и запъшкала:

- Вай докторче, кана ми стана, яце ма шишна ваф сърцесо, катуга сас нож ма прободе (пишна).

- Ам де та шишна? – пупитало докторчено.

- Ейтуз, на сърцесо.

- Ама де точно (пу турску - баш), де, покажи. – пупитало пак то.

Тогава тя му фатила ръкана, та си я клала (турила) на гюсен, на бискана, пък то са упьънало уплашено назать и рекло:

- Чакай, чакай, то ейтъй никаква работа нема да свършиме. Седни на леглосо (пу турску на ятакас) и са згропали до кърстан, да та хубаве пригледам я.

- Ама чисто гола ли (пу турску дибидюз ли)? – пупитала бабицана.

- Инак нема как да та пригледам. – рекло пак то.

- Чем да. – рекла бабицана. – то на доктор сичко са показва. И са згропалила.

Тогава докторченою зело слушалкине (докторскен дюзень) да я прислуша как хи удрива сърцено.

Пък те са са лейнали адни бисчища кану урдюви цедилки. Клава докторчено слушалкине на лявана биска, клава, ала нищо са ни чуе.

Мъчило, мъчило, видело изеть, че рекло на бабицана:

- Възбери гюсет нагоре, да чуем как ти удрива сърцено.

Бабицана са присторила, чи е не чула хубаве, та попитала:

- Кана викаш?

Пък то хи рекло пак:

- Възбери, възбери гюсет нагоре, чи ни чуем как ти удрива сърцено.

Ам тя му рекла:

- Възбери го ти бре. Да си не мучек? Ти хеле нема да са накъцаш ут напинане...

(Бр. 21/2013 на «Златоградски вестник»)