Четири години след като се роди идеята общинските сгради в Златоград да се отопляват с вода от геотермалното находище в региона, проектът е на път да се случи, макар и от втори опит. Изграждането на съоръжението през 2009 г. се провали, след като стана ясно, че за него не е осигурено финансиране. В края на миналата година обаче държавата предостави необходимите средства за първата част на проекта, а преди броени дни общината проведе и обществена поръчка за изпълнител. Оптимистичните прогнози са до две години градът да има собствена геотермална отоплителна система.
Четирите стъпки
Находището се намира в с. Ерма река, на 13.5 км от Златоград. Предвижда се водата, която е с температура около 90 градуса, да се прекара с тръби до града и да се използва за отопление на осем общински сгради - болница, две училища, две детски градини, детска ясла, читалище и спортен комплекс. В момента се довършва санирането на 100% на тези сгради, така че ефектът от новото отопление да е пълен.
Проектът е от четири части и според кмета на града, ако всичко върви по план, може да бъде приключен в рамките на година и половина - две.
Първият етап включва изграждане на сондаж за улавяне на минералните води в селото с проектна дълбочина 860 м.
Втората фаза е изграждането на топлопровод до Златоград. Оттам водата ще влиза в геотермална централа и с нея ще се подгрява промишлена вода, която ще топлоснабдява сградите. След като отдаде температурата си, геотермалната вода ще излиза от централата охладена до около 38 градуса. Идеята е тя да се подава към хотелите в града, които ще трябва сами да изградят мрежата си. Самата централа е построена още при първия опит за изпълнение на проекта преди четири години и сега остава да се достави и монтира оборудването.
Последната част от проекта е прекарването на тръби от централата и свързването на осемте общински сгради.
Варианти за финансиране
Очаква се цялото съоръжение да струва около 16 млн. лв. Подобна бе оценката му и преди четири години. Първа част на инвестицията - около 2.5 млн. лв., се осигурява от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), тъй като проектът е в приоритетната област енергийна ефективност. За останалите етапи общината обмисля два варианта за финансиране. Едната възможност е от Националния доверителен екофонд, който събира парите от продажбата на вредни емисии и финансира подобни зелени проекти. Преди време изпълнителният директор на ПУДООС Галина Симеонова коментира, че замяната на локалните котелни централи с геотермално отопление ще намали въглеродните емисии с 1400 т годишно. Друг вариант за финансиране е програма "Европейско териториално сътрудничество България - Гърция", ако бъде продължена през новия програмен период. В този случай ще се търси сътрудничество със Солун, с които са водени предварителни разговори.
Интерес към поръчката
Изграждането на сондажа и провеждането на хидрогеоложки изпитания трябва да приключат за година. Изпълнителят на сондажните работи, за които са предвидени 2.5 млн. лв., е вече известен. Още 65 хил. лв. са определени за хидрогеоложките изпитания, които трябва да покажат какви точно са температурата, дебитът и химичният състав на водата. Кандидатите трябваше да докажат оборот от минимум два пъти прогнозната стойност на поръчката (т. е. малко под 5 млн. лв.) общо за предходните три години. Те трябва и да могат да осигурят поне 10% от инвестицията като оборотни средства. Сред изискванията беше и това през последните пет години да са изпълнили поне един сондаж на повече от 860 м. Най-важна при оценка на офертите бе цената (50%), следвана от техническото предложение (40%).
Първият старт на проекта беше даден още през пролетта на 2009 г. с финансиране по програма PHARE. Конкурсът за строителство тогава бе организиран от регионалното министерство и спечелен от "Минстрой холдинг". Компанията оперира оловно-цинковите мини в региона, под които всъщност се намира геотермалното находище. В края на годината обаче проектът бе спрян, а договорът с изпълнителя - прекратен, след като новото тогава правителство на ГЕРБ установи, че за него не са предвидени пари за съфинансиране в бюджета. Впоследствие контролът и управлението на проекта бяха прехвърлени на община Златоград.
Иглика Филипова
(Бр. 20/2013 на „Златоградски вестник”)