+ Как отварянето на прохода "Маказа" може да промени живота от двете страни на границата

  

На 9 септември беше открит ГКПП "Маказа-Нимфея". Пътят свързва Кърджали с гръцкия град Комотини (Гюмюрджина). Новият ГКПП на общата ни граница създава възможности за по-интензивни контакти между хората от двете страни и за засилване на туристическия и търговски обмен. Трасето е част от трансевропейския коридор № 9 и осигурява най-прекия достъп от централна България до бреговете на Бяло море. МВнР договори откриването на пункта за МПС за превоз на пътници, включващи не повече от 8 места, без това на водача, и на товарни превозни средства, които не превишават 3,5 т, пишат от министерството. Договорените категории са на базата на европейската директива 2007/46 и на съществуващата готовност на двете страни към момента.С разширяването на инфраструктурното ни свързване с южната ни съседка, България продължава прагматичното двустранно сътрудничество с Гърция в духа на съществуващите отлични добросъседски, партньорски и съюзнически отношения. Двете страни се ангажират да въведат в експлоатация в пълен обем ГКПП "Маказа-Нимфея" във възможно най-кратък срок, като доизградят пътната инфраструктура за тежкотоварен трафик. След завършването на връзката с магистралата Виа Егнация, новият път ще поеме голяма част от превоза на стоки между България и Гърция.

Проходът Маказа е затворен веднага след Втората световна война. Споразумение за неговото откриване беше подписано през 1995 г., но бяха необходими 18 години това да се случи.

"Догодина на нашето море ли ще ходим, или на Черно?"

Този въпрос с усмивка си задават хората в Кърджали и Златоград, три години след отварянето на пункта при св. Костадин и ден след отварянето на прохода Маказа. Те не крият вълнението си от очакваното близо 70 години събитие, а няколко жени от Кирково ходели два дни поред преди откриването на пункта, за да се уверят с очите си, че не сънуват и пътят е наистина завършен. И докато политиците говореха на церемонията за "нови възможности за растеж и оживление на икономиката", за местните новият пункт e все още символ на възстановената връзка с техни близки и роднини и с едно място, с което исторически, географски и органично са свързани от векове. Историята на прохода Маказа е почти толкова сложна и изпълнена с обрати, колкото тази на Беломорска Тракия – едно от най-красивите места на Балканите, но и най-опустошаваното през вековете от нашественици и "велики сили". След Балканската, Първата и Втората световна война регионът е ту българско, ту гръцко владение. Местните са тормозени, изселвани, връщани, разорявани. Историята на това място може би е част от обяснението защо районът на Кърджали е сред най-бедните в страната въпреки някои добри демографски показатели и добре развитата пътна мрежа. На мястото на сегашния граничен пункт (който дори може и да го няма, ако България влезе в Шенген) някога е минавала желязната завеса. От нашата страна беше съветският блок, от другата - врагът. Между "нас" и "тях" пътят е свършвал в бариери, бодлива тел и минни полета - стотици взривни устройства, насъскани срещу някого, който бяга от България или напада.

Днес този район получава нови възможности. Транспортната връзка България – Гърция през Маказа е още един шанс и надежда за търговията и туризма в региона, макар че още няколко години пътят ще се използва само от леки автомобили. Очакваните потоци от ТИР-ове със стоки и автобуси с туристи (проходът е част от европейския транспортен коридор № 9 - Хелзинки-Александруполис) няма как да се случат преди изграждането от гръцка страна на връзката с магистралата "Виа Игнатия", а от българска – на обхода на Кърджали.

Асфалтовата битка за Маказа

Повече от 20 години след окончателното затваряне на границата между България и Гърция при Маказа – след Втората световна война, започват първите преговори за отварянето на прохода. По думите на областния управител на Кърджали Борис Николов те са водени от проф. Иван Владимиров. През 1995 г. се стига до междуправителствена спогодба между тогавашните министри на външните работи на България и Гърция Георги Пирински и Каролос Папуляс, с която се договаря изграждането на нова пътна връзка и граничен пункт.

"Отваряме ГКПП на Маказа до края на века", е заглавието на в. "Капитал" от 15 ноември 1997 г. Тогава труднодостъпният терен е посетен от премиера Иван Костов и журналисти, на които е обяснено, че строителството може да започне, тъй като двукилометровият участък около границата е разминиран от сапьори на Гранични войски. Любопитна подробност е, че през 2005 г. проектът е оскъпен със 7 млн. евро, а оправданието е, че именно мините затруднили по-рано геоложките проучвания. Четири години отнема подготовката на проекта за 18-километровия път от с. Подкова до Маказа, а през 2000 г. отсечката е включена за финансиране по програма ФАР. Прогнозната стойност на пътя е 25.5 млн. евро. До 2003 г. се правят отчуждения на имоти по трасето, след което изграждането е поверено на турския консорциум "Киска – Туран". Договорът е за малко над 18 млн. евро, но със споменатото вече оскъпяване крайната цена достига прогнозната – 25.5 млн. евро. Пътят Подкова – Маказа е завършен в края на 2006 г. През 2011 г. са изпълнени и последните 200 метра до границата срещу 4.5 млн. лева. Проблемът обаче е, че гръцкият участък от Маказа до Комотини, който е много по-сложен, а цената му е 85 млн. евро, е започнат едва през 2007 г. Гърците имат проблеми както с финансирането, така и с изпълнението на тежкия проект. По думите на кмета на гръцката община Марония - Илиас Йоанакис, съществуващият черен път е "свален" 200 м надолу в скалите, за да може да се направи асфалтово шосе, което минава през 4 планински тунела. Гръцкият участък е завършен буквално месец преди откриването на ГКПП-Маказа. Междувременно българският участък е дал дефекти, защото не се използва – крайпътните канавки не са почиствани, а събраната вода надига платното. В крайна сметка всички недостатъци на пътя са отстранени преди щастливата развръзка на 9. 09. 2013, когато лентата на ГКПП-Маказа е прерязана от областния управител на Кърджали Бисер Николов и гръцкия му колега Аристидис Янакидис. През октомври ще е готов и участъкът Кърждали – Подкова, който се финансира по оперативна програма "Транспорт" с 32 млн. лв. Той ще съкрати с 13 км пътя до Маказа. Четири километра пък остават на гърците, за да изградят връзката на прохода с магистралата "Виа Игнатия". Междувременно се планира изграждането на обходния път на Кърджали, който е оценен на 150 млн. лева, а изграждането ще отнеме година и половина.

 

Единен пазар  в реално време

Всички тези дати и суми описват едно рядко срещано у нас явление – разумно икономическо решение и политическа воля за изпълнението му. Проходът Маказа е поредното доказателство как една добра инвестиция в инфраструктура, която не изисква кой знае какъв ресурс, може сериозно да повлияе на живота на хората. Пример – магистрала "Тракия", която на практика удължава сезона на морето, спасява човешки животи и улеснява търговията. Достатъчно е да се види оживлението сред хората от Кърджалийско и първите признаци на предприемаческо мислене в посока на възползване от новата транспортна връзка, за да се разбере значението от откриването на прохода. Привлечени от ниските цени, гърците вече могат да се забележат в заведенията, магазините и бензиностанциите след границата. Голям хранителен магазин в Кирково – собственост на българи и гърци, е обучил персонала на гръцки, а цените са обявени в левове и евро. Собствениците са пуснали реклама в гръцките регионални телевизии и печат и дори са наели промоутърка, която посреща колите на ГКПП-Маказа с рекламни листовки. Резултатът е, че паркингът пред магазина е пълен с автомобили от южната ни съседка. Същото е и пред комплекс със заведение и къщи за гости по пътя от Кирково за Подкова, където менютата вече са на гръцки, а от съседните маси могат да се чуят гърци, които се учат да казват "Сметката, моля". Интересът на българите към отстоящото само на час с колата Бяло море е дори още по-голям. Български коли с регистрации от цялата страна скоро ще станат обичайна гледка на красивите и незастроени плажовете край Марония и Комотини. "Скъпо ни е, един апартамент е 50 евро на вечер, но ще отидем, защото е чисто и спокойно и няма да се притесняваме за децата си", казва Петя Тенева от областната управа в Кърджали. Това е единният европейски пазар в действие – "хора, стоки, услуги и пари могат да се движат в ЕС свободно, както в една страна, вместо да бъдат възпрепятствани от национални граници и бариери, както бе в миналото". "Най-обнадеждени от отварянето на новия пункт са хотелиерите", казва губернаторът на Кърджали Бисер Николов. Той обясни, че общините в областта подготвят туристически пакети за българи с обиколка на атрактивни местности – етнографския комплекс в Златоград, Перперикон край Кърджали и тракийското светилище Татул край Момчилград, след което се продължава към Гърция, с преспиване в Ксанти примерно. "Надяваме се на увеличени приходи в туризма и откриване на нови работни места. Интерес за гърците са и зимните курорти, най-близкият от които е Пампорово. През Маказа ще се стига много по-лесно и бързо до него, тъй като пътят през Златоград е почти непроходим през зимата", обясни Николов.

Проходът "Надежда"

"Много надежда за развитие на региона – това означава проходът за нас", коментира на чист български език кметът на гръцките общини Марония и Сапис Илиас Йоанакис, чието семейство е с български произход. За него не по-маловажни от икономическите връзки са подновяването и създаването на нови приятелства между хората от двете страни на Маказа, както и културният обмен. Още през 1999 г. Йоанакис кани в градчето Ксилагани детски фолклорен ансамбъл от с. Широка лъка, организира и изложба на българския фотограф Атанас Кънчев. Сега кметът е най-ентусиазиран от факта, че българските му съседи ще се докоснат до красотата на тази част от Беломорска Тракия и ще се убедят с очите си в общия произход и история на хората от региона. Защото все пак не бива да забравяме, че желязната завеса, която някога минаваше през Маказа, беше нещо ненормално. Нечовешко. Тя разделяше хора и обричаше живота на поколения. Днес вместо нея през прохода минават стотици коли, които просто искат да отидат до морето или на пазар. Един път и един граничен пункт връщат нормалността и в известен смисъл свободния избор на цял регион.

 

(Бр. 18/2013 на „Златоградски вестник”)