- Академик Марков, еднозначна ли е оценката на българската история за Балканската война?

-  Балканската война е освободителна. Тя се води с надеждата и идеята да се освободят нашите братя от Одринска Тракия, от Македония, от Родопите на юг от Рожен, където е прокарана една изкуствена граница на разделението. В Балканската война ние се разплащаме с вековния враг – Османската империя. Във всички тези конференции, които историците провеждаме, ние даваме отпор на неоосманизма. През последните 10 години Турция последователно, настойчиво, целенасочено  провежда политика на неоосманизъм. Тя е обявила всички войни срещу Османската империя за завоевателни – включително Руско-турската война и Балканската война. В Одрин е направен музей на Балканската война. Издигнат е и паметник на Шукри паша, наричат го Победителя, който не знам кого е победил. Показана е антибългарска изложба. Там няма щурм на крепостта. Просто българите са започнали да колят мюсюлманите около крепостта и Шукри паша, този добър човечец с благо сърце, казал „Аман, заман, отворете вратите на крепостта, че ще изколят правоверните”.

Ние няма и не можем да приемем подобна теза. Това бе една обречена империя, която като естествено историческо развитие трябваше да загине и да отиде в историята. Ние не можем да се съгласим, че Османската империя е имала бъдеще, каквато теза лансират турските историци и управляващи, че „османските турци не били завоеватели,  а били цивилизатори”. Категорично не можем да го приемем.

Аз сега пиша книга за Втората световна война – нов поглед от страната на победените. Чета история на Япония. По същото време Япония излиза от 200-годишна изолация и започва да прави реформи, както Османската империя. Идва пруска военна мисия за създаването на модерна армия,  идва френска мисия, британска... И наистина Японската империя се модернизира, не само оцелява, но се превръща във велика сила. Докато Османската империя през ХІХ век  започва да се реформира, но тези реформи не дават резултат.

За съжаление историята е най-потърпевшата наука от гледна точка на политически натиск. На нас ни омръзна да пренаписваме историята. Преди 1989 година беше ясно, Балканската война се отбелязваше за разлика от Втората балканска война и Първата световна. Тогава бяхме във Варшавския договор, който воюваше с НАТО, а Турция като членка в НАТО беше от другата страна на фронта. В този период се разглеждаше от гледна точка на класово-партийния подход.

След 1989 година започна пренаписване на историята. Няколко пъти се пренаписаха учебниците. Миналата година един политически лидер в Кърджали пожела отново да пренапишем историята. Ние не сме съгласни да пренаписваме историята по волята на определена политическа сила. Историята е такава, каквато се е състояла. Радвам се, че в  освободените Средни Родопи и Смолян честваме 100-годишнината от Балканската война. В същото време излизат пасквили като „Балканската война – зло за Родопите”, пасквили, пълни с измислици, заимствани направо от едни сайтове. Има два сайта – единият със седалище Бурса, другият – в Стокхолм – много ясно се вижда, откъде е заимствано. Това са фалшификати, които просто не са достойни за научна критика. Макар че трябва да се дава отпор. Смятам, че отпорът трябва да идва  по линия на Дружба „Родина”. Самите последователи на Дружба „Родина” да реагират достойно на подобни фалшификации.

Днес в България всеки може да пише и да публикува каквото си иска. Но да се обявява Балканската война за „зло”, е отвъд всяко допускане. Миналата година, на една среща в хотел „Кипарис алфа” в Смолян, на един депутат, на когото върнаха конаците, със самочувствие на ага, му казах: „Балканската война е била „зло” за агите, бейовете, пашите. Балканската война е била „добро” за бедните българи мохамедани. Защото с тази война в Родопите идва Европейската цивилизация.”

И дори тези, които оспорват значението и същността на Балканската война като някои автори на подобни пасквили, появили се през последните години, днес те са граждани на Европа благодарение на Балканската война. Днес те имат европейски паспорти и могат да обикалят Европейския съюз и да злословят срещу Република България, включително и в Страсбург – да търсят някакво малцинство в Родопите и Пиринска Македония. Тази свобода и тази цивилизация е дошла точно с победите на нашата Балканска война.

Това е нашата Освободителна война и ние няма да позволим на подобни фалшификатори, независимо къде те се прикачват към разни полотически сили и по този начин се опитват да се легитимират, да манипулират българската история. В името на нашите деди, тези, които са си дали своя единствен млад живот, за да я има България. Действащата армия е била от хора на възраст между 20 и 40 години. Над тази възраст са ги наричали „чичовците”, така са казвали на опълченските полкове. Цената е много голяма, заплатена с кръв и живот, затова няма да позволим да се фалшифицира историята за Освобождението на Родопите.

(Бр. 16/2013 на „Златоградски вестник”)