+ За взаимно изгодно използване на трансграничната минерална вода Ерма река-Термес

 

 

Ефективното използване на водите в региона е регламентирано с 9 (девет) спогодби между България и Гърция от месец юли 1964 г., подписани в столицата Атина. Те са публикувани в ДВ, бр. № 87/1964.

В чл. 3, буква б от общата спогодба се казва, че българската страна ще предоставя на гръцката страна регулярно вода от река Арда за напояване на земи на гръцка територия в размер на 186 млн. куб. м за срок от 60 години.

В преамбюла на спогодбата за сътрудничесвто при използване на реките Струма, Места, Арда и Марица, които преминават през териториите и на двете страни, се казва следното:

„Ръководейки се от стремежа за воденето на по-ефикасна борба с наводненията и вредните последици от тях и за извличане на най-голяма изгода от използването на водите и за добросъседско сътрудничество между администрациите, занимаващи се с използване на водите в двете страни:

Чл.1. НР България и Кралство Гърция ще си сътрудничат в извършването и проучването на такива строежи и съоръжения по споменатите реки, чието изграждане и използване би било от взаимна полза.

Чл. 3. Двете страни се съгласяват да не си причиняват съществени щети, от каквото и да е естество – чрез построяването и експлоатацията на съоръжения по реките, протичащите на техни територии.

Двете страни, с оглед на взаимната изгода, ще си разменят данни за съоръжения: технически, хидравлични и др., метеорологични, топографски, геоложки, геотехнологически, земеделски и стопански.

Чл. 5. Връзките между водните администрации на двете страни ще се осъществяват пряко чрез централните им служби или чрез органите в граничните им райони.

Размяната на хидроложки и хидротехнически сведения и материали ще се извършва направо между двете водни администрации. 

Към тази регламентация трябва да добавим и принципите за солидарност между страните членки на Европейския съюз и постигането на взаимна изгода от използването на европейските фондове за регионално развитие, вкл. и за трансгранично сътрудничество през следващия програмен период – 2014-2020 г. В целия този контекст е икономически изгодно да се транспортират по водопровод изворните води от с. Термес до Златоград чрез изграждането на помпени инсталации при изворите в Термес и довеждането на водите в района на ГКПП на връх св. Костадин. Постъпили в резервоар, оттам на самотек те ще достигат до района на язовир „Златоград”. Общата дължина на водопровода по права линия, е около 6 км.

Посоченото сътрудничество между двете страни в днешно време е и в съответствие с принципа за свободно движение на стоки, хора и капитали в ЕС. Минералната вода е също част от тези капитали и следва да бъде използвана за взаимна изгода, тъй като минералния басейн е на територията на двете страни.

Този въпрос има отношение и към подържането на екологичното равновесие в този басейн.

Предлагаме да започнат преговори между администрациите на двете общини за изграждането на този съвместен проект. За него сме получили предварително съгласие от администрацията на с. Сминти, подкрепян е и от граждани на двете общини,  

За финансирането на проекта могат да бъдат използвани и възможностите за публично-частно партньорство, с участници и от двете страни. С подобен проект нашия град се снабдява с питейна вода през последните четири десетилетия.

Чрез реализацията на този проект ще се създаде много по-благоприятна конкурентна среда в този слабо развит трансграничен район с голяма младежка безработица.

Проф. д-р ик.н. Асен Ковачев, почетен

гражданин на община Златоград

Ефим Ушев – гл. редактор

на „Златоградски вестник”

Ахмед Имам – гл. редактор

на в. „Загалиса”

Забележка: Този текст е призив, открито писмо, към ръководствата на администрациите на общините Златоград и Сминти.

 

(Бр. 16/2013 на „Златоградски вестник”)