Сега е жътва. Жътва е сега. Най-усилното време на годината. Кой каквото е сял, това ще жъне. Каквото сяхте, това ще жънете, господа политици. Протестите са вашата жътва. Вие се правите, че не проумявате онова, което вече трийсет и четири дена ви набиват в главите с тромби, със свирки, с викове, със знамена и с вувузели протестиращите – че България е общият ни дом. И българите не искат да живеят повече в страна, която прилича на Син Сити. Двайсет и три години имахте време да грешите, но и да поправите грешките си. Но вие не пожелахте да поправите грешките си. Затова вашето време свърши. Протестът казва, ни повече, ни по-малко, тъкмо и само това – вашето време свърши. Край!

Вие разделихте България на лакоми правоимащи и на гаснещо население. На яхти и на коптори. На Искри Фидосови и на пенсионирани учителки по литература, ровещи в кофите за боклук. (Искре, душа, поправи ме, ако бъркам.)

Все пак, с максимално напрежение на силите, онова поколение, което изнесе прехода на плещите си, успя да роди, да отгледа и да възпита деца, които пораснаха. И сега всеки ден тези пораснали деца се събират на площад „Независимост” заедно със своите деца и с майките си и бащите си и всички тръгват вкупом да обикалят София тъй, сякаш правят литийно шествие. Литийно шествие! Това е думата. Протестите засега наистина приличат на литийно шествие, защото те искат първо да очистят и да осветят отново местата, където властта си разиграваше коня десетилетия наред. Но те разширяват периметъра. Те включват нови и нови улици, нови пространства от столицата. Нищо чудно утре да стигнат и до Врана. Защото май истинското сгромолясване започна с царя-секач. Който тия дни, дегизиран с черни очилца като последния квартален тарикат, излезе да дава отново акъл, сякаш му е ексик. Ех, горкий царю, като се сетя как духът на изсечените вековни мури никога няма да ти прости, ми иде и аз да ти дам един акъл – отиди в най-последното село и стани клисар в църквата, за да можеш поне малко от малко да изкупиш греховете си. Ти най-много сбърка, защото най-много ти беше дадено.

Та нали от твоя ръкав изхвръкна и Делян Пеевски, който послужи за формалната причина за протестите, та нали от твоя ръкав изхвръкна и генералът с осанката на латиноамерикански диктатор Бойко Борисов. Та нали ти години наред дундуркаше и Сергей Станишев, който сега не може да се накипри в ролята си на политически ментор. И който тия дни изтърси, че София не е България. И слава Богу! Защото благодарение на Станишевата партия и на нейните деривати България се превърна в мъртвило. Ех, царю, като се сетя, че портретът на малкия Симеон виси на стената на библиотеката в Зографския манастир на Атон, и ми става чоглаво. Ти най-много сбърка, защото най-много ти беше дадено – обичта на целия народ и свещената нимба на короната на българските царе. А ти смени кон за кокошка. И на туй отгоре реши да си на далавера. Знаеш ли как стенеха вековните мури под бензиновите резачки! Това и ще пише в историята един ден. Не си мисли, че ще пише друго. Каквото ся, това ще жънеш.

А сега да застанем мирно, за почест. Защото идва един цитат, тежък като надгробна плоча. И да отдадем дължимото на всички онези незнайни българи, които си отидоха през тия двайсет и три години с отворени очи, жадувайки просто нормален живот.

Само това – нормален живот. Ето цитата:

„Според официалните статистики на ЦРУ, България е на осмо място по смъртност в света. Афганистан, разкъсван от войни от десетилетия, е на седмо място, Сомалия е девета. Страните в топ 7 са преминали през продължителни въоръжени конфликти, глад, геноцид, апартейд и ядрени катастрофи. Българите са преминали през 23 години на преход към демокрация. Фактът по-горе подсказва една основна причина за масовите демонстрации през 2013, които все още водят десетки хиляди души на антиправителствени протести ежедневно: от демократичните промени през 1989 г., животът в България не е спирал да бъде неестествено труден.”

Деян Енев

(Бр. 16/2013 на „Златоградски вестник”)