Валентин Ломски и съпругата му Румяна живеят на ул. „Клокотница” – голяма улица в Колото, в най-високата му част, която според тях се строи повече от 30 години и все не може да се довърши до асфалтиране.

Къщата им е по средата между тези на техните комшии - Муслеви и Филипови. Особеното е, че в последно време най-страшното нещо за Ломски е дъждът. Причината е, че като правили укрепителната за улицата бетонна стена, общината е заложила стена от двете им страни, така че само техният имот да не бъде „подпрян”… Защо това е така, те не могат да си обяснят, но при всеки валеж градината и къщата им потъва във вода. И така вече маса време, когато градината им се свлича в къщата, която пък вече е прогизнала в основите и все трябва да се окърпва с нова мазилка.

Ние също не си обясняваме защо само тя е подмината от строителството на улицата над тях и е без укрепваща стена… Попитали строителя, който ги заобиколил при строежа, но той пък не им отговорил. Според Ломски същият е техен комшия, не е ясно и защо му дали да строи стена, тъй като няма строителна фирма, няма и строително образование. Потърсихме го, но не беше в града. Попитахме в отдела за строителство в общината, там пък говорят само ако кметът им разреши. Той самият пък – в отпуск… Въобще – „майкатаситрака”, както казват братята англичани. И така – 18 м ненаправена стена, която обаче, хората тук са сигурни, че е „изписана” и платена.

 Миналата година пуснали жалба до кмета след поредното наводнение, никакъв отговор не получили… Казват, че не само стената на „Клокотница” е „прекъсната”, като са ги прескочили и са оставили къщата им на природния произвол. Но и връзката с общината е скъсана и никой не се помръдва да им обясни поне, или да направи нещо за тях. Което преценяват като не по-малко страшно от проливните дъждове…

(Бр. 14/2013 на „Златоградски вестник”)