+ Писмо до Общинския съвет в Златоград и до кмета на общината, вх. № 18-00-24/31. 07. 2013 за удостояване със звание „Почетен гражданин” на Златоград (посмъртно) на Сирко Станчев – депутат от Златоград в ХХІV и ХХV Обикновено народно събрание на Царство България

  

Госпожи и господа общински съветници,

Г-н кмет на общината!

Във връзка с отбелязването в страната на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, правя настоящото предложение, народният представител на Златоград в две поредни Народни събрания - Сирко Станчев (1893-1945), да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин” на Златоград, което да бъде тържествено оповестено на предстоящия празник на града – 21 ноември, официален Ден от освобождението ни от турска власт.

   

  Мотиви:

В годината, в която България тържествено и със заслужена и оправдана гордост отбелязва 70 години от спасяването на българските евреи, ние златоградчани трябва да си спомним, че на два пъти сме изпращали в българското НС една достойна личност – Сирко Станчев. Личност, която имаше мъжеството да застане срещу нечовешкия фашистки режим, плъзнал из цяла Европа и с името си да защити не само живота на българските евреи, подписвайки списъка на подпредседателя на НС Димитър Пешев в тяхна защита, но и българската чест и хуманистичната мисъл на времето си.

Сирко Станчев е личност, която със своето влияние в правителствените и дворцови кръгове, има огромен принос за развитието и просперитета на нашия град.    Благодарение на приятелствата, които тук развива с местни граждани, той е в течение на проблемите и нуждите на обществото по това време и с отзивчивост откликва и съдейства за увеличаването на икономическите и духовни активи на Златоград.

Оказва съдействие за изграждането на тютюневата кооперация „Джебел басма”, която и до днес е знакова сграда в центъра, на сградата на Българската земеделска и кооперативна банка, на градската баня – първата обществена баня в Родопите, на няколко моста, на пътя за Момчилград и Кърджали…

Съдейства за построяването и присъства на откриването на минералните бани край Златоград, останали по-късно в Гръцко, публикува лични статии и впечатления от пътуванията си в Златоград в столичните вестници „Слово” и „Утро” и така запознава българската общественост с проблемите на този отдалечен край на родината. Сирко Станчев е човекът, на когото Златоград дължи както ролята си на околийски център, така и средищното си място в Родопите за правораздаване, налага в столицата становището за започване на строеж на местна съдебна палата.

Посещенията му в Златоград са винаги с лица от правителствени и военни кръгове, които също подпомагат решаването на проблемите му тогава.

Но най-важното в неговия живот е дълбоко хуманната позиция, която заема в едно страшно време на настъпващия в Европа фашизъм - заедно с подпредседателя на НС Димитър Пешев (общо 42-ма депутати) организира подписка против изселването на българските евреи, като една част от тях насочва към строителство на пътища в Златоградско-Неделинския район, за което свидетелства в разказите си и златоградския писател Станислав Сивриев - все с цел да ги „скрие” от центъра и така да ги предпази от евентуално депортиране. Внесена при министъра на вътрешните работи Габровски и при цар Борис ІІІ, подписката става причина за всенародна защита на евреите и за намесата на царя в отменянето на изселването.

За приятелските връзки на Сирко Станчев с местните говорят останалите немалко фотографии, както и фактите, че той става кум и близък приятел на златоградчанина Нестор Филипов, а други хора тук кръщават децата си на негово име. Той е човекът, организирал пътуването на голяма група златоградски жени в София, за да опознаят българската столица, което остава незаличим спомен като първото подобно събитие в техния живот.

Адютант е на Цар Борис ІІІ (1921-1928), пред това завършва Военното училище в София и участва в Балканската война в състава на 34-и Троянски пехотен полк. Отличаван е с орден за храброст, участва и в Първата световна война, на Македонския фронт. Раняван, отново е отличен с български и германски кръст за храброст. След като напуска службата при царя, завършва две нови висши образования – търговско и дипломатическо в Свободния университет в София. 

След комунистическия преврат на девети септември 1944 г., Сирко Станчев е сред арестуваните и съдени от т. нар. народен съд депутати и министри, осъден е на смърт и на 1 февруари 1945 е разстрелян…

Напълно е реабилитиран с решение на Върховния съд на РБ след демократичните промени в страната, а на негово име са именувани улици в Златоград и родния му град Ловеч.

 Г-да общински съветници, г-н кмете! Предлагам да разгледате направеното тук предложение и се произнесете положително по него. Днешното златоградско общество трябва да знае за приносът на предшествениците ни и да се учи да тачи и уважава хората, допринесли за движението на техния град напред. Паметта за миналото е онова, което прави от един народ солидарна общност, култивираща в себе си родолюбието и отговорността пред бъдещето на страната ни.

Ефим Ушев

 

(Бр. 14/2013 на „Златоградски вестник”)