+ Това казва в интервю носителят на наградата „Европейска личност на годината” на Европейския парламент Милен Врабевски

  

Както наскоро стана известно на цялата общественост, българинът Милен Врабевски е носител на най-високия приз на Европарламента за 2013 г., като единодушно бе обявен за „Европейска личност на годината”. Това е висшето признание на ЕП към хората, допринасящи с лични средства, усилия и свободно време за пропагандирането на европейската идея, на европейските принципи и тяхното сполучливо прилагане на територията на съюза, за изясняване на европейска идентичност сред младите хора.

През месец юни Врабевски посети Златоград и селища в Ксантийско, за да се срещне с български говорещото население тук.

Той е председател на Фондация „Българска памет”, която от самото си учредяване е работила за евроинтеграционните принципи, помагала е да се разбере новото място на България в рамките на ЕС. Дейността на фондацията е концентрирана в образователните програми, в икономиката на знанието, за възпитанието на европейски ценности у младите хора. С цяла поредица от събития тя доказва това преди получаването на високата си награда. През 2011 г. Милен Врабевски е обявен за „Личност на годината” с най-голям принос в дарителството в България от Българския дарителски форум, а на следващата година президентът Клинтън го кани лично, заедно със съпругата му, в най-влиятелната неправителствена организация в света - „Глобална инициатива”, ръководена от бившия американски президент.

За голямото отличие, което получи от Европа, за дейностата на Фондация „Българска памет”, както и за посещението му в Ксантийско, се обръщаме към него за повече информация.

- За настоящата евронаграда моето име бе избрано от един дълъг списък, след като през месец април бях номиниран за нея. 43-ма станаха победители за целия ЕС, с население 560 млн. души. Работим в четири направления под мотото „Силна европейска идентичност – силна национална идентичност” – борба с демографската криза, реинтеграция на диаспората, реализация на младите хора в България и културно-историческо наследство. Тези насоки са възприети от много евродепутати, но и от нашия еврокомисар Кристалина Георгиева. Битката ни в момента е кирилицата да се възприема и нарича като българска азбука от страните членки в ЕС, което всъщност е историческата истина за нея и не бива да се неглижира като нищо не значещото „славянска”. Държим на родолюбивите идеали, да сме достойни последователи на нашите герои от Възраждането. Защото това усещане за принадлежност към собствената среда, е висша форма на осъзнатост за победа на едно гражданско общество и за неговото право на развитие. Положителното мислене днес ни е малко чуждо, но то изисква да разбереш, че  това, върху което се концентрираш, е това, което се случва.  

И че парите служат, за да прибавяме стойност върху живота на останалите. Принципа да ги имаш, е да знаеш как да ги дадеш. Защото който се научи да дава, усвоява основния принцип на Вселената – дай, за да ти се даде. Този принцип на обмен важи особено за хората, които просто трябва да намерят божественото в себе си, да се научат да бъдат истинските човеци, за които са програмирани, за да имат достойно съществуване. Затова сега това признание на ЕС идва съвсем навреме - Фондация „Българска памет” е умножила многократно мащаба на активностите си и големите инвестиции, които правим като самофинансираща се институция, отиват целево за младите хора на България и дават конкретни резултати. Участието ни във фондацията на президента Клинтън, например, не е случайно, защото винаги се представят конкретни резултати, с които се включваш в неговите глобални инициативи…

Фондация „Българска памет” се включва с инициативи за силна европейска, за силна национална идентичност, казва още Врабевски. - подобряване квалитета на младите хора, с които работим, възможностите им за достъп до по-висока степен на образование, знания за усвояване на европейски средства, езикови курсове – всичко онова, което финансираме”. Той смята обаче за „черешка върху сладоледа” финансирането на кандидат-студентските курсове в Югозапданите Родопи – това са 10 селища с общо 300 деца, като за резултатите говори следния факт: от 10 явили се от с. Слащен на предварителния изпит във Варненския медицински университет, например, най-ниската оценка е 5.25. Т. е. – 90% отличници…

Според нашия гост, трябва да се научим да инвестираме в децата си, да им дадем възможност да проявят способностите си.

- На това залагаме и затова фондацията ни има такова високо признание и ценз в чужбина - успяваме със собствени средства да организираме програми на национално ниво, които да дават отражение върху европейските ценности. Нека пак повторя признанието, което имаме – от Български дарителски форум, от фондацията на президента Клинтън и сега на ЕП – „Европейски гражданин на годината`2013”. Нашите инициативи се вместват в европейските - например правим семинари за по 600 български деца на година във Варна и Русе, които са от Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, Югозападните Родопи, Североизточна България. Учим тези деца преди всичко да живеят заедно, да разберат какво е мястото на България във света и какво е тяхното място в тази европейска България, която утре ще са призвани да ръководят, да допринасят за нейното развитие. Преди това обаче ние сега допринасяме за тяхното лично развитие на хора и граждани…

 

Бр. 12/2013 на „Златоградски вестник”

(Още от разговора ни с Милен

Врабевски – в следващия брой)