В памет на войниците от българския гарнизон в Солун и на жертвите от мирното българско население в града, които загинаха през „Вартоломеевата нощ”, устроена от гръцката армия в самото начало на Междусъюзническата война, на 17 юни 1913 г.:

 "Към обед гърците изпращат в българското комендантство парламентьор с покана българските войски да предадат оръжието си. Изпратеният парламентьор се връща с отрицателен отговор. Гърците все още се колебаят. Пращат те и втори и трети път - все същия отговор. Удрят го на молби, изтъквайки невъзможността на българите нито да се съпротивляват, нито да се спасят. Винаги отговора е един и същ, с една и съща категоричност: „Няма да се предадем. Дайте ни свободен път!”.   Така изминава времето в напразни преговори до пет часа после обед. Градът е в тревога. Всеки знае вече, че само няколко момента го делят от едно страшно сражение. Малко са българите, наистина, твърде малко, само шепа хора, но все вдъхват страх. Но ето - едно гръцко отделение с най-голяма предпазливост почва да се промъква към българското комендантство. Един изстрел. Откъде се даде, неизвестно. Това е сигнал за една страшна борба, която продължи през цялата нощ. ...Едно рядко по своята ожесточеност сражение, в което защитниците нямат нито най-малкия шанс за успех, нито за спасение, но които въпреки това се защищават с рядка самоотверженост. Цели дванадесет часа да отстояваш срещу един двадесет пъти по-силен противник, поставен в едно положение на абсолютна безнадеждност — това никой не очакваше. Нощта на 17 юни срещу 18-и е истинска Вартоломеевска нощ над българите в Солун. Проява на варварщината, тя ще бъде едно вечно позорно петно за гърците, които в своя подъл страх я устроиха”.

 

(Из спомените на майор Лазаров - ръководител на българската отбрана в Солун, публикувани в книгата "Българският гарнизон в Солун"(София, 2011)

 

Бр. 12/2013 на „Златоградски вестник”