Опити от българското правителство за спасяване на 11 000 евреи от Македония и Северна Гърция е имало, въпреки че сред местното население в тези територии е нямало организирани протести в тяхна защита. Това каза проф. Мартин Минчев от Университета на Калгари, Канада, цитиран от Фокус.

По думите му, в сложната политическа игра за спасяването на българските евреи общественото мнение в страната играе централна роля. То се използва от правителствените кръгове и лично от цар Борис за осуетяване на депортациите.

„За съжаление местното население от тези територии, за разлика от местното население в стара България, не реагира по никакъв начин на депортациите. Известно е, че еврейското население по тези земи е било Ладино, с произход от Испания, и дори и в езиково отношение не е било добре интегрирано с местното население. Може би поради това, организирани протести е нямало и до правителствените кръгове в София не са достигнали ясни негативни послания от местните общини противопоставящи се на депортациите, които да дадат повод на българските власти да ги спрат.

През февруари 1943 г. става ясно, че планът за изселване с кораби в Палестина, замислен за тези евреи като начин да се отклони немският натиск и да се подменят исканите депортации, се проваля. „Интерес представлява например информацията от израелски и американски източници (например много важната книга "История на Израел - от Възхода на Ционизма до наши дни" от Хауърд М. Сашар) за малко известния факт, че чрез швейцарски дипломатически канали, в края на 1942 и началото на 1943 г. България сондира Великобритания да изпрати с кораби през Черно море свое еврейско население за Палестина, вместо да го депортира с влакове в Германия, както й е поискано от нацистка Германия. Получава се отказ лично от външния министър на Великобритания - Антони Идън, придружен и от многозначителен коментар, който съм публикувал в английската и българската версии на Уикипедия по този въпрос. Дори и след този отказ, правителствени и други кръгове в България продължават да се опитват да отложат или да отклонят депортациите”, твърди проф. Мартин Минчев.

   Евреите били последователно прогонвани през вековете . Крим - през 1115 г. и 1350 г.; . Силезия - през 1155 и 1494 г.; . Германия – през 12 век, 1348 г., 1510 г. и 1555 г. - по време на Контрареформацията и след излизането на трактата на Лутер - "За евреите и техните лъжи"; . Англия и Уелс през 1290 г.; . Франция – през 1182 г., 1306 г., 1321 и 1394 г.; . Прованс - през 1430 г.; . Унгария – през 1349 г. и 1360 г.; . Австрия – през 1421 г., последвано от различни места в Германия през XVI век; . Литва – през 1445 г. и 1495 г.; . Испания – през 1492 г. е най-известното прогонване, ведно с изгонване и от Сицилианското кралство със Сардиния - през същата 1492 г., последвано от Португалия – през 1497 г.; . Тунис – през 1535 г.; . Неаполитанското кралство - през 1541 г.; . Папската държава - през 1569 г. и 1593 г.

 

(Бр. 10/2013 на „Златоградски вестник”)