Първо дойде краткото съобщение от Бюлетина на полицията (РДВР-Смолян):
„Трима мъже са нападнали по време на работа крупие и са му нанесли побой в златоградско казино. Полицейски наряд предотвратил разрастването на скандала, след сигнал от казиното за нападението. В ареста са задържани трима златоградчани - Л. Х. /49-годишен/, Р. Х. /45-годишен/ и С. Х. /18-годишен/. На 25-годишния мъж е оказана медицинска помощ във филиала на спешната помощ в гр. Златоград и е транспортиран в МБАЛ-Смолян без опасност за живота. Тримата нападатели са задържани за срок до 24 часа в РУП-Златоград. Работата по изясняване на мотивите за нападението продължава”.
После стана известно, че „полицейският наряд” съвсем не се е справил – и с тях, и без тях човекът бил така смлатен и разкървавен, че след Златоградската болница е трябвало да се транспортира в Смолян. Биячите пък, вместо да бъдат закопчани с белезници от присъстващите на боя полицаи, след което да бъдат закарани да пренощуват в приземния етаж на РПУ-то до изясняване на случая, си отиват вкъщи. Още повече - по време на боя заплашват полицаите с уволнение, ако се намесят, свидетелстват присъстващи! И чак на другия ден ги поканват в полицията… При скандала от вечерта на 8 март пък, полицията започва преписка срещу нападнатите, докато нападателят, макар и редовен техен клиент, както самото РПУ признава, е пуснат по живо, по здраво…
Изумлението става още по-голямо, когато става ясно, че те не само бият в присъствие на полицаи, не само ги заплашват с уволнение и си отиват спокойно вкъщи. Ами по време на боя крещели „Мамка ви помашка, ще ви изтрепем всичките…” (Виж писмото до Главния прокурор на стр. 4).
Сега си представете какво би станало ако сцената се разиграва пред американски полицейски наряд, и ако „неграта” там, евентуално, ги заплашват с уволнение… Дали същите ще се приберат спокойно да си нощуват вкъщи… Представихте ли си?
А сега си помислете какво би станало, ако наши момчета се напият в…Кърджали, например, или в Разград, хайде, и се развикат: „Мамка ви турска, всички ще ви изтрепем…” Помислихте ли си? А така…
Само че наши не само няма да викат такива простотии - не само там, а и където и да било. Те дори няма да си помислят за такова нещо! Което обаче, оказва се, е редовната заплаха в Златоград от известно време, всички знаем от колко… Което за нас е без прецедент от 1913 година насам, когато турски аскер и криминален башибозук се изтегля от града, прогонени от освободителната за Родопите Балканска война. Което не може да не тревожи и пред което не може държавни органи и институции да си затварят очите и да си запушват удобно ушите…
Затова е редно да ги питаме колко пъти предупредиха, глобиха или осъдиха за подобни неща, за да има респект, страх ако щете, от закона, от правораздаването?
Защото такива „искри” не ни трябват! Защото знаем, че от такива искри бързо се палят всякакви „черги”, а вековният имидж на „град толерантен, град гостоприемен” и пр. щампи бързо изчезва. И тогава няма туризъм, няма бизнес, няма развитие… Идват онези известни проблеми, в които всички горим. И защото няма по-смайващо и безсмислено обяснение от полицай на въпроса ми за „онази вечер” – отговора е, че биячите не били арестувани на момента, защото били трима, а полицаите само двама…
Затова е апелът ми сега и към полицаи, и към прокурори, и към съдии, макар че вече чувам онова затрогващо „кой си ти, че ще ни казваш”!
Не ни е нужно да се разкарват из града като чантаджии-чиновници, чакайки привилегированата си пенсия и „двайси” заплати накуп, като сигурно биха се активизирали, когато всичко се разчуе, но когато е „вече много геч”.
Позволявам си да кажа гласно, че те са длъжни да застанат на нивото на своята компетентност и отговорност пред обществото, с очи и уши към проблемите му - твърдо, като представители на държавата, без да си правят оглушки в стил „дано мине и без мене”. И да гасят овреме „искрите”, които предвещават пожари…
Ефим Ушев
(Бр. 6/2013 на „Златоградски вестник”)