+ Казва собственикът на „Горубсо” Николай Вълканов пред в. „Капитал”
. Преди няколко месеца, когато поехте „Горубсо-Мадан“, обещахте, че то ще стане едно нормално работещо предприятие. Успяхте ли да го постигнете вече?
- В „Горубсо-Мадан“ влязохме в края на април, от май започнахме истинската работа. Първо възстановихме производството, то беше спряло отпреди стачката, тъй като там нямаше ток, нямаше никакво оборудване, нямаше лични предпазни средства на миньорите, помещенията и столът на работниците бяха под всякаква критика. Започнахме първо с тези неща – подобряване условията на труд и заплащане на старите задължения, които бяха натрупани. Още през април изплатихме всички стари заплати за последните няколко месеца, изплатихме електроенергията, която беше около 800-900 хил. лв. След това започнахме да купуваме машини и съоръжения и стартирахме производството. През септември платихме и последните задължения, това бяха осигуровките на миньорите. Към бюджета бяха издължени 9 млн. лв. Осигуровките не бяха плащани много години, работниците ги нямаше в правния мир, те не съществуваха, не можеха да се пенсионират. Общо с всички стари задължения досега сме платили 35 млн. лв. От тях 15 млн. лв. отидоха в свързани фирми на Валентин Захариев, към които „Горубсо-Мадан“ имаше дългове. Сделката беше финансирана със собствени средства и банков кредит. Сега предприятието е изчистено, за първи път в историята си от Националната агенция за приходите има документ, на който пише „Не дължи“. Това се случи за тези седем месеца – разчистване на стари задължения, подсигуряване на нормални работни условия. Разбира се, от другата страна се получи същото, миньорите заработиха както трябва. Вдигнахме производството с 30-40%. В месеците от май до ноември имаме различно производство – 1100, 1200, 1300 тона концентрат, но винаги над 1100 тона, т. е. 30-40% ръст на производството спрямо предните години. Разбира се, това се отразява на работната заплата със същия процент. В момента там работят 850 души. Така че, да, днес „Горубсо-Мадан“ е едно нормално работещо предприятие.
. Какво стана с идеята на правителството за прехвърляне на работници от ОЦК – Кърджали, в „Горубсо-Мадан“? Дойдоха ли хора от Кърджали?
- Правителството предложи тогава, хората не го възприеха сериозно. Не е далеко, два часа път е, има и общежитие, което могат да ползват. Като отидат в Испания или Холандия да работят, да не е близо. Но не дойдоха, няма хора от Кърджали в Мадан. Те ще си намерят работа, защото в Кърджали на тази площадка сигурно ще се оформят други производства.
. С покупката на „Горубсо-Мадан“ получихте и активите на рудниците „Върба – Батанци“, за които имахте концесия. Започнахте ли работа там?
- На „Върба – Батанци“ вече работят 40-50 човека. Там целта е първо да стартираме производството. Доста неща вече сме направили по възстановяване на подземния комплекс, подемната машина, шахтата. До края на януари трябва да представим проект пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за това какво ще работим, какво ще добиваме, колко работни места ще осигурим следващата година.
Така че едновременно с оправянето на „Горубсо-Мадан“ стартирахме и „Върба – Батанци“. Там има два рудника, които преди са работили. На „Батанци“ има шахта, на „Върба“ има две шахти, които през 1999 г. са били наводнени. Първо ще започнем с изпомпването на водата, след това ще оправим вътре пропаданията, каквото е необходимо, и след това ще започнем производството. Целта ни е през май-юни да започнем същинско производство. Така че свършихме, каквото си бяхме набелязали с нашите партньори от КЦМ, успяхме да се справим.
. Рудата от „Върба – Батанци“ в Рудозем ли ще се преработва? Какъв е капацитетът на обогатителната фабрика там?
- Да, там ще се преработва. В Рудозем инвестирахме много във фабриката. Там работеше само една мелница, фабриката беше в много лошо състояние. Направихме четири мелници общо, вдигнахме производството, в момента правим пета мелница. Сега дневната преработка на руда там е 1300 тона. Преработваме нашата руда – около 20 хил. тона на месец, и на „Рудметал“ – около 7-8 до 10 хил. тона на месец. Фабриката вече е в много добро състояние, но ще имаме още много да инвестираме, за да поеме и рудата на „Върба – Батанци“. Другото, което направихме през тези седем месеца, е, че надградихме хвостохранилището.
(Бр. 6/2013 на „Златоградски вестник”)