+ Отзив за книгата „Златоградска народна поезия”, изд. Македония прес, София-2002, второ издание – „Славена”-Варна, 2009

Оказва се, че държа в ръцете си чудесен пример на съжителство между някакъв вид научност и най-чиста поезия.

Пред мен е сборника с родопски песни от Златоградско-Неделинския регион „Златоградска народна поезия”, съставител Ефим Ушев.

Някъде в предговора „виновникът” за това великолепно издание мимоходом споменава, че това е „скромният му принос” за бъдещата работа на фолклористи, езиковеди и литературоведи.

Аз смятам, че то е не само протегната ръка към научния свят в тази област, сборникът е плод на огромен труд и то труд, извършен с толкова любов и прецизност!

Броят на събраните песни е двеста тридесет и три, петдесет и четири са имената на съществуващи фамилии, споменати в текстовете, шест са историческите личности, обезсмъртени в народните песни. Тридесет и два е броят на топонимите. Тази цялата фактология е не само „протегната” към науката ръка; тя е сериозна основа, систематизирана и организирана задълбочено и професионално целенасочена. Повик към всички онези българи – не само професионално изкушени от предизвикателството да се потопят в многопластовата тъкан на народното ни творчество. Но и към всички, опазили ценностната си система в тези превратни и несигурни дни. Към онези, които опазиха сетивото си за най-високата поезия: тази, сътворена от народния гений.

Ще ми се да цитирам тук думите на големия Цветан Стоянов, включени в предговора на сборника: „Ти, незнаен, безимен певецо! ... В тебе е изворът на знаенето и моженето, които ние търсим”.

Никак не искам тази книга да мине и да отмине, да потъне в талвега на безразборните публикации, които издателствата бълват всяка година. Ще ми се да я виждам на рафта във всеки родопски дом, в който вляза, в библиотеките на всеки българин, когото познавам или не познавам.

„Нека този сборник се приеме като поклон пред всички онези, изпълнители на родопския фолклор от Златоград и целите Родопи...” – казва в заключение на предговора си съставителят Ефим Ушев.

Аз чистосърдечно бих му казала: Поклон пред предаността ти към невероятния поетичен дух на Родопа, Ефиме!

Пред любовта ти към истинското и непреходното, пред добросъвестния ти труд, чийто обем е трудно представим!

Хубавите български думи: „Поклон пред...”

Нека не ги забравяме, само защото все по-рядко имаме повод да ги кажем.

Наташа Янчева

(Бр. 4/2013 на „Златоградски вестник”)