Дельо войвода, хайдутинът, възпят в най-обичаната българска народна песен, е бил убит с куршум, отлят от откраднато от самия него сребро, разказват златоградчани.

Най-южният ни град се гордее, че е люлката на легендарния войвода. Него Валя Балканска възпява в мелодия, която звучи и в Космоса.

Сега още повече се радва на слава с избора на песента от читателите на в. “24 часа” като най-обичана от нацията. За смелостта и смъртта на легендарния хайдутин още са живи куп легенди.

Понеже Дельо куршум не го лови, османските власти се принудили да го убият с хитрост, като в легендата е вплетено и суеверие.

Според най-известната версия турците му откраднали сребърна пара, от която направили куршум и го убили с него от засада. На мястото на гибелта му сега в Златоград има паметник. Той е до скала, на която войводата обичал да седи от дете.

Дельо войвода отишъл на нея последно по време на султанска амнистия и скалата станала лобното му място.

Пронизан е от десния бряг на Голяма река въпреки, че любимата му Гюлсюме го предупредила. Той паднал на другия бряг, където днес има паметна плоча.

Според друга притча възрастна жена, заставена от враговете на Дельо, измолила от него сребърна пара, от която излели куршум. Устроили му засада, при която вторият изстрел се оказал смъртоносен. Скалата, на която е убит, е известна като Дельовия камък.

Легендата разказва също, че всеки петък камъкът се покрива с кървава роса. История за смелостта на войводата пък описва как Кюрт ага, като владеел планините на север от Ксанти, видял Дельо какъв е юнак и го повикал да му стане баш гавазин и да командва военната му дружина.

Когато войводата отишъл при него, онзи поискал да го изпита дали е толкова сръчен и силен, колкото го хвалят. Довели му едно магаре, което пасяло наоколо. Кюрт ага му рекъл: “Я сега да видим как с един удар на сабята ще му отсечеш главата.”

Войводата замахнал, но магарето останало да си стои неподвижно. Всички наоколо се разсмели. Дельо ги изгледал, засукал мустака си и с крак бутнал хълбока на добичето. Двете половини на магарето се разделили - той го бил разсякъл през гърба и корема.

“Фактите говорят, че той е почти реална личност, макар и във времето делата му да се преувеличени”, казва местният изследвач Ефим Ушев, автор на 8 книги.

В един от вариантите на песента дори фамилията му се споменава в предупреждение да не минава през “Ушувскине пенджуре” (пенджери - прозорци).

Ушев пази снимка на стена от къща, която се смята, че е била родната на самия хайдутин. Тя обаче вече не съществува. Била срутена преди години въпреки протестите на Ушев да се запази за поколенията.

Хайдутинът, който се подвизавал в Златоград в края на XVIII и началото на XIX век, се тачи като герой. Разказва се подвигът му за спасяването от помохамеданчване на последните останали златоградчани. Прочут със своята пъргавина и остър ум, той организирал чета, която водела борби със завоевателя нашественик.

В песента той казва:

В селоно имам две лели, да ми ги не потурчите,  да ми ги не почърните,  чи га си слезам в селоно,  мночко щат майки да плачат,  по-мночко, млади невести. 

За героя си всяка година Златоград организира Дельови празници, а през годините и конкурси за изпълнение на песента. Дельо е обичан и заради друга своя особеност. За разлика от останалите герои в песните при златоградския хайдутин има съществен елемент - любовта.

Дельо се влюбва в българомохамеданката Гюлсюме. И макар че турците я измъчват, за да го предаде, тя остава вярна на любовта си към него, въпреки че брак между двамата е немислим по онова време.

Всъщност за любимия герой на златоградчани песента не е една. Известни са около 30, разпространени в Родопите и Беломорска Тракия.

Най-популярен е вариантът, изпълнен от Валя Балканска. Първата песен за Дельо е записана още през 1894 г. от родопския изследовател Стою Шишков - с 49 стиха. Най-напред тя е нотирана от Васил Стоин през 1930 г.

В ефир за първи път е записана през 1954 г., изпълнена от златоградския адвокат Методи Бозов. Същата година проф. Николай Кауфман я нотира повторно.

Първите професионални записи на песента са на две други легенди на родопския фолклор - Георги Чилингиров и Надежда Хвойнева. Записът на Валя Балканска е осъществен години след това. Прочутият запис на песента “Излел е Дельо хайдутин”, който лети в Космоса, е направен в най-обикновена класна стая преди 43 г., разкри през м.г. в Смолян откривателят на Валя Балканска за света фолклористът Мартин Кьонинг.

Връзката му с България става заради любовта му към фолклора. Пристига у нас за първи път през 1965 г. на събор в Копривщица. Тогава чува песента в изпълнение на 24-годишната Валя Балканска. След години се връща в България с екип и техника от САЩ. Целта бе да запишем песни за американската аудитория, но поставихме условия ние да решим кои. Предлагат му други певици, известни и с титли, но чужденецът настоява за неизвестната родопска певица и през 1968 г. пристига в Смолян.

“Тъй като гласът на Валя беше много силен, тя пееше в единия край на класната стая, а гайдарите свиреха в другия. Изпя я само един път без репетиции и това е записът”, разказа Кьонинг.

Като гайдари на записите той посочва бай Стефан и бай Лазар. По-късно в САЩ музикална компания издава две песни на Валя Балканска.

През 1975 г. фолклористът Алън Номакс иска съгласието му да се включи “Излел е Дельо хайдутин” в селекцията за совалката “Вояджър”.

Родопската песен печели място на златния диск, летящ на “Вояджър 1” и “Вояджър 2” сред записи от целия свят.

“От проекта “Вояджър” никой не получи комерсиална облага, заради което съм негов изключителен почитател. А приносът и наследството, което Валя остави за този проект, са гигантски”, казва Кьонинг.

Заради приноса си за Златоград с песента Валя Балканска бе удостоена преди години за негов почетен гражданин. Почетен гражданин пак със заслуги покрай Дельо войвода стана и актьорът Вели Чаушев, който през 2007 г. по време на Дельовите празници направи първата по рода си възстановка на живота и подвизите на хайдутина по сокаците на етнографския комплекс на Златоград.

Във възстановката Дельо за първи път бе пресъздаден от жив човек заедно с любимата му Гюлсюме. Пикантното в спектакъла бе, че войводата бе изигран от местен политик. Ролята на славния хайдутин изпълни златоградчанинът Емил Хумчев, който от години е общински съветник от БСП. Спрели се на него заради внушителните му мерки - 100 кг и височина от 1,91 м. Любимата на войводата Гюлсюме изигра 17-годишната златоградчанка Румяна Ангелова. Оттогава през септември на Дельовите празници в Златоград вече по традиция се правят атрактивни възстановки на възрожденски пазарен ден, в които се включват самодейци и статисти от Южна България и Северна Гърция. С излитането на песента в Космоса тя става все по-популярна. Преди 2 г. звуча във филм за Афганистан. Лентата разказва за талибаните, за американските войници, които се борят с тях, и за дългогодишния конфликт, отнел хиляди невинни жертви.

Валентин Хаджиев

 

(Бр. 4/2013 на „Златоградски вестник”)