„Стратегия за развитието на спорта в община Златоград - 2014 – 2020” ще прави кметът на общината Мирослав Янчев. За да се изпълни тя, обаче, ще е необходимо, ни повече, ни по-малко, „проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала за провеждане на тренировъчен и състезателен процес за различни видове спорт”…  

До такова прозрение достигнал Главния общински бетонджия на „работна среща” със своите съветници по управление (разбирай - група ритнитопковци). Основна цел на срещата била да се обсъдят „приоритетите на местната власт за развитие на общината в следващия програмен период 2014 – 2020 г.”

Освен това, съветниците, не общинските, разбира се, а личните на кмета, единодушно подкрепили идеята на Главния - „…да се създаде Консултативен съвет по спорт, който да работи активно и да решава възникнали въпроси и проблеми в сферата на спорта…” Така де, щом бащицата Бойко прави спортни зали за милиони, ние защо да оставаме по-назад! Примерът е даден и е ясен. Я веднага да се проектира една такава зала в центъра на Златоград, за около 5-6 млн. евро например, че да видиш какви комисиони пак ще падат от бъркането на бетон… Какво като едната зала вече е готова на градския стадион – ще направим още една! И какво като във всяко училище си има прескъпи нови спортни зали – тази ще е по-голяма и още по-нова, „многофункционална”, така да се каже… Стига с тия „еднофункционални” зали до разни чешмички и още по-разни детски градини! Залища ни трябват на нас, че да дойдат тогава Джокович и Федерер, че и Мъри завалията и той да дойде, че да ахнат всички какво си имаме… Ето ти тогава трети, че и пети мандат бетонджийски…

На това май му се казва: „Да ти имам приоритетите, кмете!”

Но, всъщност, може ли да се очаква нещо друго от човек, прочел последната си книга някъде в девети клас; който има за съветници по управление някакви имагинерни „младежи” със спортен загар и който кърти многовековни римски мостове, за да лее на тяхно място бетон… Който унищожи определеното за зелен парк пространство, за да го настели с бетонни площадки и най-после – какво да очакваш от човек, направил всичко възможно, за да осуети и направо изтрие от културната карта на града силно започналите преди няколко години есенни литературни дни - като се подигра с интелектуалния елит на България, наивно решил, че е възможно да си дава среща в един малък български град…

Интелигенти някакви, акъл ще ми дават! Народът трябва да е с яка и дебела глава, да удря здраво топката; безкнижен и много прост - строй му зали и площадки на всяка крачка, малко да мисли, лесно да го въодушевяваме…т. е. – управляваме, като подържаме мизерното му съществуване с огризките, които му подхвърляме… А има една проста мярка за връзката между културата и благоденствието: у нас на човек се пада годишно половин книга, във Финландия – 18 книги. Народът си го е казал сам отдавна: прост народ – слаба държава, отбелязва остроумно Стефан Цанев в последното си интервю в сп. Факел. Въпрос на стил, наистина… И, разбира се – на оскъдно, дори обидно малко културен багаж у местните ни управници! Които никога няма да влезнат и да видят падналия таван в библиотеката, която вече не може да приема читателите си…

 

Ефим Ушев

 

(Бр. 2/2013 на „Златоградски вестник”)