И „айнъва работа”не е от вчера… 

 

Адновремешнине люде беха хас люде, пък сигашнисе сме разпусната рабута.

Нашо момче загалило моминка от горнана махала и те го яце бендисвала.

Рекло то на бубайка му да идат да я ищат, пък той му рекъл: „Мъльчи, бре, кък ще, те ти са пада сестра. Ага бех млад са сме яца галили с майка и...”

Фатило си то друга галеница от долнана махала и с нея рабутана стигнала до отсицане на сватба. Казало пак на бубайко му. Ага чул бубайкуну кутра е загалил, пак ни е станала рабутана - и те му излела сестра.

Умъркнало нашно дете, укахърило са, не рачи ни да яде, ни да пие, ни навън да иде, сас люде да са сбере.

Майка му го видела айнакъв зачуден и укладен, пък му рекла: „Бре сине, кина ти стана, аль урочаса, аль си болен, та са си такъв чудом зачудил? Де да идам на ходжа, да ти пописува, та бельким са щиш  направи и разшени”.

Казало детену на майка му каква е била рабутана. Засмела са майкана и му рекла на ухоно:

- Бре будалу и будалата, върви си земи кутръту си галиш! То и то ти ни е бубайку...

 

(Бр. 1/2013 на „Златоградски вестник”)