+ Отзив за книгата „Изсуши ме, изгори ме…” (Южнородопският български фолклор в Ксантийско)”, изд. „Славена”, Варна, 2012 г.

 

Съвсем не са случайни думите, които Ефим Ушев е избрал за заглавие на последния си сборник. Звучат като заклинание, но и като клетва; като мантра, но и като зов. Като първи думи на дълга и тъжна история, в която ще става дума за немислимата издръжливост на корена, върху когото се е опитвал „ножа” на десетки правителства и безумните им политики. Сигурна съм, че тези думи от великолепната песен, към която принадлежат, са звучали в сърцето му, докато е кръстосвал из южните склонове на Родопа, и още по-на юг, и още... Чак до Ксанти! Не съм се съмнявала в появата на последния, събран и подреден от Ефим Ушев сборник - „Изсуши ме, изгори ме...” (Южнородопският български фолклор в Ксантийско).

Още при появата на „Златоградска народна поезия” (София, 2002) - сборник, събран с удивителна прецизност и любов, беше ясно, че съвестният съставител няма да спре дотук; динамичната, в повечето случаи трагична, история на родове и цели географски райони по протежение на целия ни български юг, не може да остави нито един български човек безразличен или апатичен към кръстосващата тези пространства национална мъка. Разкъсани корени, разделени родословия, изгубени домове, преобръщана, като джоб, вяра, в продължение на десетилетия... Къде по-добре могат да се срещнат потъналите корени, изгубената национална идентичност освен във фолклорната баладичност на песента! Напук на сляпата „дипломатичност” на редица български правителства, но и на премерената последователност на тази на нашите съседи, хората, населяващи местата на юг от Родопа продължават да се зоват „българи” и да пеят най-български песни. Дори и да говорят помежду си един особен езиков конгломерат, да броят и смятат на турски, в песните им звучи великолепно запазен диалект, част от българските Рупски говори. Не бива да се отминава без внимание и фактът, че този, пореден сборник на Ефим Ушев, е обогатен от допълнителен материал, както и от „уникално CD с автентични песни”. Тук има раздел „Пословици, игрословици, хумор от Ксантийско”, „ Песни от Златоград, съдържащи наименования на селища и местности от Южнородпската област – от Солун до Дедеагач”. Все по-задълбочените изследвания и проследяване на естествените връзки всред населението на южните части на Родопите и това в Северна Гърция, за да се докажат идентичните им родови корени, говорят, че за Ефим Ушев тази проблематика се е превърнала в кауза. Някъде в предговора на сборника „Златоградска народна поезия”, Ефим Ушев споменава, че събраните от него песни са „скромният му принос” за бъдеща работа на „фолклористи, литературоведи, езиковеди”. С последния си сборник, съставителят отново е протегнал ръка – освен към гореспоменатите специалисти, този път в списъка трябва да влязат и историците.

Дано се намерят в тези среди поне няколко човека, които да превърнат каузата на Ефим Ушев и в своя. Поне няколко… След като видят какъв огромен труд е положил един-единствен човек, и то - извършено „на ползу роду”.

Наташа Янчева

 

(Бр. 23/2012 на „Златоградски вестник”)