…Не отговаря на истината твърдението на другата страна, че съм имал „задължения за заплащане на дължими суми” – такива задължения никога не съм имал, тъй като никога не съм използвал взетата кредитна карта, върнал съм я в срок и е унищожена пред мен, след като длъжностно лице на банката се увери по документи и в компютъра, че не дължа никакви суми.

Да се твърди сега, че „договорът не е прекратен, поради наличие на задължения”, е нагло и некомпетентно, тъй като договорът има две страни, които са се съгласили на унищожение на картата, а всеки договор е доброволно договаряне, а не робство, което може да бъде диктувано от едната страна.

На останалите твърдения във въззивната жалба дължа да потвърдя отново, че никаква кореспонденция относно притежанието на кредитна карта  не е осъществявана с мен – нито със специална, нито с обикновена поща; а относно подписания договор искам да отбележа, че в твърденията си Юробанк се позовава на клаузи в някакъв друг договор, а не в подписания от мен, точно подчертано и в Решението на ОС-Смолян от предишното дело, приложено и към настоящото.

Не е вярно и твърдението на Пощенска банка (Юробанк), че вещото лице, назначено от РС-Златоград, е установило задълженията ми по картата. В експертизата никъде не се твърди подобно нещо и ясно е установено и постановено от РС-Златоград, че писма на банката до мен няма, но има писма, изпращани до друг град, в който никога не съм живял.

А пълна и установена вече от вещото лице лъжа е твърдението, че съм бил уведомяван с месечни извлечения за дължими месечни вноски – никога не ми е предоставяно такова нещо, защото не съм дължал никакви вноски.

(Из Защитния отговор на

Е. Ушев да ОС-Смолян)

Бр. 23/2012 на „Златоградски вестник”