Чад е бедна и корумпирана страна, не много далече от България, точно зад станалата ни толкова близка Либия. За да излезе от бедността и корупцията, й трябват пари и икономическо развитие. Каква по-добра възможност от това да използва петролните си залежи? Затова през 2000 г. Световната банка се съгласява да финансира с $4.2 млрд. нефтопровод, който да отвежда чадския нефт през Камерун до брега на океана, откъдето той да тръгне по света и да донесе милиони за развитието на държавата… Десет години по-късно Чад е по-бедна и по-недемократична страна откогато и да било.  

Това е една от многото истории, които показват как страните с петролни и газови залежи не само не забогатяват, а напротив - обедняват, демократичните им институции западат и икономиките им залиняват. Този парадокс се нарича нефтено проклятие и е широко изследван и описан. Едно от тези проучвания например откри, че икономиките на страните без нефтени залежи са нараснали четири пъти повече от страните, богати на нефт, в периода 1970-1993 г.  

за ядрено проклятие 

Може би защото си мислим, че ядрената електроцентрала не ни е дадена от Бога като нефта и е нещо, за което трябва да работиш усилено, да инвестираш и да изградиш сам. Следователно ядрената енергия би трябвало да е различна от либийския, руския или чадския нефт, с всичките им коруптивни и икономически деструктивни фактори. Да, но май не е съвсем така. Ядрената електроцентрала може да действа подобно на чадския нефт. Зависи поне от три неща.  

Първо, от ясния инвестиционен ангажимент;

Второ, от прозрачността на целия процес на вземане на решения;

И трето, от размера на инвестицията и съотношението й спрямо националната икономика. В случая с "Козлодуй" електроцентралата показва доста сходства с нефтено находище. Изграждането й е станало по точно толкова непрозрачен и мистериозен начин, както и формирането на нефтено находище. Единствено откриването й е съпроводено с огромни празненства и надежди. "Козлодуй" е също дар божи, защото полупазарна България го наследи от едно неясно икономическо минало. В завещанието не е спомената и дума за инвестиционните разходи (които бяха завещани на българския народ отделно, под формата на външен дълг и дългогодишна мизерия). И на всичко отгоре "Козлодуй" е грандиозен проект, несъизмерим с останалите предприятия из страната. Като чадския нефт. Дали АЕЦ "Козлодуй" е донесла на България ядрено проклятие е труден въпрос със спекулативни отговори. Ако я нямаше, но парите, вложени в нея, бяха вложени в качествено жилищно строителство, в образование и инфраструктура, по-добре ли щеше да живее българинът? И нямаше ли да намери нещо по-смислено от електроцентрала, с което да се гордее? Надали можем да отговорим уверено на този въпрос. Може би, ако "Козлодуй" я нямаше, цената на тока щеше да е по-висока? Но дали това е лошо? Реалистичните цени на електричеството са най-надеждният механизъм за повишаване на енергийната ефективност. Затова по-високите цени на енергията може би щяха да доведат до по-ниски общи  сметки. А може би и енергийната корупция щеше да е значително по-малка? Една от особеностите на нефтеното проклятие е, че нефтът носи приходи, които не са данъчни, и затова избирателят губи усещането, че някой прахосва неговите пари. Не е ли така и с гордостта на нацията? Дали обаче "Белене" няма да навлече второ ядрено проклятие на България? И дали вече не го е навлякло? Ако се съди по средствата, които са хвърлени досега в проекта, ако се съди по отклонението на политическите и икономическите усилия настрана от енергийната ефективност, ако се замислим дали "Белене" е в състояние да генерира каквато и да било предприемаческа активност и дали обикновеният гражданин има достъп до процеса на вземане на решения, ако се вгледаме в много други детайли, които съпътстват казуса втора АЕЦ, ще открием много от симптомите на ресурсното проклятие.  

Габон, страна малко по-богата от България, с перфектни условия за отглеждане на банани, но богата на нефт, внася банани. Така, както България внася домати. Безработицата в Габон е над 20%, но по едно време беше станала най-големият вносител на шампанско в света. Това не е защото всички в Габон пият шампанско, а защото малко хора в Габон пият много шампанско. Когато нефтът на Габон пресъхне, а той вече е преминал своя пик, ще пресъхне и шампанското. Това са странностите на нефтеното проклятие. Страна, която се хвърля в грандиозни неясни енергийни проекти, не е имунизирана срещу него. Независимо дали проектът бъде завършен, или си остане за вечни времена на равнището на бетонната си площадка.

Юлиян Попов

(Бр. 23/2012 на „Златоградски вестник”)