Книгата „Овньо льо, вакал, каматен…” на писателя и дългогодишен журналист Тодор Коруев, представиха в „Сивриевата зала” миналата седмица в Златоград директорът на издателство „Захарий Стоянов” Иван Гранитски и редакторът на ЗВ Ефим Ушев.

Книгата излезе през 2011 г. и спечели националната награда за белетристика на името на Николай Хайтов за същата година. Преди нея Коруев издава книгата си „Момчилград. Летописи” (1977), високо оценена от писателя Станислав Сивриев и чието писмо до Коруев по повод издаването й бе прочетено пред аудиторията сега. Е. Ушев представи още книгите “Горещи думи” (2005), и “Тодор Генов. Литературна анкета” (2007) на Тодор Коруев, по думите му – един поклон пред дълга поредица известни имена от българската култура и печат, оставили там ярка диря. След което разказа един любопитен епизод с 30-годишна давност, но кореспондиращ с днешния ден и свързан с познанството му със златоградския гост.

„През 1982-83 г. бях току-що назначен в общината като секретар на съвета за култура, когато по някое време се разбра, че ще събарят римския мост до Кардашлъковото кафене в Златоград. След като никой в общината не обърна внимание на възмущението ми, написах остра статия до тогавашния баш партиен и държавен орган „Работническо дело”. Не мина и седмица, когато ми се обади завеждащия отдела за културно-историческото наследство там Тодор Коруев и ми каза, че статията е редактирана и излиза утре…

Последва завъртане на „машината” в смолянските и златоградски партийни комитети и съвети, резултатът от които бе, че римският мост, който е най-древният в тази част на Родопите, няма да се събаря, а ще се ползва при строежа на новия мост и така остава непокътнат за поколенията. И сега всеки може да отиде и да се възхити от тази наша съхранена старина. Само преди два месеца обаче бяхме свидетели как една безпросветна сган събори другият римски мост в центъра на града - не само без да се замисли над протестите на граждани и интелектуалци, но и без да й мигне окото за престъплението, което извършва спрямо историята и паметта на Златоград.

Затова пожелавам на всеки в тази зала да има до себе си такъв приятел, за който след нови 30 години да може да каже: с този човек спасихме нещо важно за нашия град. Такъв човек за мен беше Тодор Коруев, с когото някога спасихме един старинен златоградски мост. За което му благодаря. За съжаление не мога да кажа същото за днешните лакомници във властта, които въпреки всичките ми усилия събориха римското мостче в центъра и записаха позорните си имена в черната страница на рушителите на Златоград.”

И вече млъквам, това, което съм написал за новата книга на Тодор, която всъщност ни е събрала тук, ще прочетете във вестника, защото тук е Иван Гранитски, а пред него всеки трябва да замълчи – каза Ушев, давайки думата на издателя. Според когото новата книга на Коруев е едно явление в културния ни живот, ненапразно така високо оценено както от научните, така и от писателските среди у нас. Защото вплита в себе си наедно история, етнография, фолклор и мемоаристика, народопсихология.

Златоградският бизнесмен Александър Митушев пък съобщи в залата, че следващата книга на Тодор Коруев е за родопските разбойници в миналото и ще бъде издадена в златоградската книжна поредица на издателство „Славена” от Варна.

 

  Текстове към снимки в броя: 

. „Зелената дупка” на кмета в центъра, пробутана с лъжите му пред съветниците, ще се окаже сред най-скъпите от всички други безсмислици на Янчев и Ко.

. Въпреки 5-декаровия бетон на кмета върху Малка река, зелените площи и междублокови пространства ще продължат да бъдат безплатни паркинги, поради безчувствие и непукизъм от страна на кмет и полиция…   

. Мирослав Янчев би станал „персона нон грата” на Трявна, след като предложи на колегата си да махне римския мост и да покрие реката с бетон за паркинг на градчето…

 

(Бр. 21/2012 на „Златоградски вестник”)