+ Неделните дни – Дни на Бога

  

Мнозина считат, че постът е само въздържание от определен род храни за определен срок от време. Други дори го смесват с вегетарианството, разните диети за отслабване, лечебно гладуване…

Но това не е християнският православен пост, а само опит за неговото принизяване и дори окарикатуряване.

Християнският православен пост е духовен подвиг, в който въздържанието от телесна храна е само едно от многото, при това далеч не най-съществени средства за неговото постигане.

Освен четирите големи поста - Рождественски, който започна на 14 ноември, Великден-

ски, Петров и Богородичен, Църквата е определила дните сряда и петък като постни, сряда - защото тогава юдеите направиха съвет за предаването на Господа, петък - заради кръстните страдания на нашия Господ Иисус Христос.

Колкото погибелно е нарушаването на постите, толкова утешително обаче е тяхното добросъвестно спазване.

Разказват за св. Пахомий Велики следното.

Веднъж той срещнал хора, които носели мъртвец, за да го погребат. Когато шествието се приближило до него, авва Пахомий видял два ангела, които вървели след ковчега на покойника. Преподобният започнал да моли Бога да му открие за духовна полза какво значи това. Дошли при него двамата ангели и той ги попитал защо придружават мъртвия. Отговорили му: ”Единият от нас е ангелът на срядата, а другият - на петъка. Докато този човек беше жив, винаги постеше в сряда и петък, затова ние сега придружаваме неговото тяло. Тъй като той спазваше поста до самата си смърт, то и ние го прославяме, задето добре се подвизаваше за Господа”.

Истинският пост не зависи  от храната, а от твърдото решение на волята за постоянно Богоугаждане и борба с греха. Постещият е страж, който непрекъснато бди, за да спаси душата си от непрекъснатите нападения на демоните. Целта на християнският пост е приближаването и дори постигането на онова райско блаженство на нашите прародители Адам и Ева, което те изпитвали преди грехопадението.

Ето една свята мисъл за поста:

 . Който ограничава поста само с въздържание от  храна, той го безчести. Ти постиш? Докажи го със своите дела! С какви дела? Ако видиш беден, подай му милостиня. Ако имаш врагове, примири се с тях. Ако твоя приятел е щастлив, не му завиждай. Нека постят не само устата, но и зрението, и слухът, като не приема злословия и клевети, и нозете като престанат да вървят на беззаконни зрелища, и ръцете като пребъдват чисти от кражба и користолюбие, и очите като не се заглеждат по чужда красота. Каква полза, ако се въздържаме от ядене на птици и месо, а ядем брата си...

Св. Йоан Златоуст

Нашата родна история е съхранила хроники, които съобщават как българи, приемали мъченическа смърт от друговерци заради това, че отказвали да се осквернят с месо през Великия пост. Спазването на поста е било закон и това е спасило нашата вяра и народност от погибел. Днес бесът на чревоугодието съставя и подрежда годишния ни календар. Пълният корем е критерият ни за празник и добруване. Затова сме духовно гладни и жадни, а в душите ни е пусто и празно. Затова моралът ни линее и изтънява с всеки изминал ден. И приковани на позорния кръст на лакомията и чревоугодието, без да се замисляме за гладът от другия край на земята, викаме: ”Жадни сме!” И пробождани от копието на невъздържанието, зовем: ”Гладни сме!”

Да се върнем към вярата и благочестието на нашите деди. Да започнем да постим душевно и телесно, за да станем истински човеци и истински християни.

Отец Костадин

Свещеник Златоградски

 

(Бр. 20/2012 на „Златоградски вестик”)