След като над две десетилетия прикрито рушеше устоите на българската държавност в Родопите, ДПС премина към открит сепаратизъм.

Това стана на сесия на Общинския съвет на Кърджали, на която мнозинството съветници от движението провалиха обявяването на генерал Васил Делов посмъртно за почетен гражданин на града. Шестнайсетте гласа на ГЕРБ и БСП бяха недостатъчни за подкрепа на посмъртната номинация на генерала-освободител.

Скандалът се разигра в навечерието на Деня на Кърджали - 21 октомври. Оказа се, че от етническата партия ДПС са съгласни с провокацията на изселническата организация „Федерация на турците от Балканите", която открито поиска генерал Васил Делов да не бъде удостоен посмъртно с почетно гражданство. Така съветниците от ДПС в една българска институция - Общинския съвет в Кърджали - де юре узакониха волята на една чужда държава. Защото, въпреки, че искането на т. нар. изселническа организация бе издигнато с декларация в Одрин, в Турция дейността на тези „формации" се финансира от турската държава. И това е общоизвестен факт. Немислимо е да не го знаят и съветниците на ДПС, възприели „тезата" на задграничните си повелители, че генерал Делов не заслужава да бъде удостоен посмъртно с почетно гражданство на Кърджали, тъй като под негово командване войските ни са прогонили над 100 хиляди турци от района.

Излишно е да се влиза в спор за „верността" на подобни безумни твърдения - историците вече са го направили. По-тревожно е другото - липсата на реакция от страна на „родните" ни властници дни след безпрецедентната провокация. Защото повече от ясно е, че този акт на ДПС е пробване на онова, което все още е останало от инстинкта ни за самосъхранение. За съжаление, управниците ни за сетен път доказаха, че са отписали държавата, на чийто връх са поставени.

По ирония на съдбата пръв го направи този, който е и пръв в държавната йерархия - президентът Росен Плевнелиев. Когато на другия ден след гласуването всички очакваха от него в тържественото си слово по случай 100 години от освобождението на Кърджали и Родопите да заклейми антибългарското деяние на съветниците от ДПС, той предпочете удобно да си замълчи. И така се нареди до тях!

Впрочем, за всички, които внимателно следят българо-турските отношения след идването на ГЕРБ на власт, това позорно мълчание не е изненадващо. Напротив, то е логично и напълно се вписва във васалната политика на София към Анкара, за която многократно сме писали. За Плевнелиев да заклейми открития сепаратизъм на депесарите означаваше да отрече цялата политика на Борисов към Турция. А това поставеникът на премиера не можеше да си позволи.

Затова доста наивно звучат призивите за прекратяване на мандата на сегашния общински съвет в Кърджали, както и исканията за срещи с премиера Борисов, който да предприеме бързи мерки за спиране отцепването на Родопите.

А „отвръщането на удара" от страна на ГЕРБ в Кърджали със започването на подписка за удостояване на генерал Делов с орден „Стара планина", е направо върхът на безсилието. Защото така или иначе генералът си има достоен паметник в града и проблемът далеч не е в увековечаване на неговото име за поколенията. Проблемът, ако инициаторката на подписката - депутатката от ГЕРБ Цвета Караянчева - не е разбрала, е в запазване на Родопите и другите български земи, които воини като генерал Делов са отвоювали, в днешните ни граници. Тъй като именно към тях управляващите в Турция начело с Ердоган - на конгреса на чиято партия гост заедно с Цветан Цветанов бе и самата Караянчева, протягат хищните си ръце.

И гаврата с името на генерала е само част от сепаратизма, който от Анкара подклаждат не само в Кърджали, но и в целия родопски масив. Защото членовете на Общинския съвет в Кърджали от партията на Ахмед Доган далеч не са единствените, които искат отделяне на планината на Орфей. Някак си мимоходом, без особени коментари, премина едно друго събитие, състояло се само преди дни - създаването на Европейски институт ПОМАК в Смолян. Както и при гласуването в Кърджали, така и при появата на „института", инициативата дойде от една и съща страна - югоизточната ни съседка. Само две седмици преди появата му, неговите учредители посетиха Турция.

На пресконференцията им на 15 октомври 2012 г. в София това посещение бе обяснено от тях с „бизнеса" на директора на „института” - Ефрем Моллов. Но по-важното било, че те са участвали на конференцията на помаците в Ескишехир, Турция, на която е била учредена Културна помашка организация. По този начин те заявяват на Турция, че не се чувстват турци. Това според Моллов е от ключово значение: "Ние не сме турци. Това трябва да стане ясно. В Турция помаците не казват, че са турци", заяви Моллов.

В същото време Моллов се оплака: "Не желаем нашата общност чрез ДПС да бъде турцизирана, а чрез определени кръгове от българска страна - да бъде християнизирана. Има определени кръгове, свързани с Българската православна църква, които работят за покръстването на помаците. В това нямало нищо лошо, стига изборът да е доброволен", категоричен бе новоизлюпеният помашки лидер.

Но това са обяснения за наивници, защото именно протичащият процес на приемане на християнството от част от българите-мохамедани в Източните и особено в Централните Родопи, е голямата болка на турската държава. Този процес не само спира тоталната реислямизация на родопското население, но и „къса" връзката между източния и западния дял, където ДПС и техните стратегически съюзници - радикалните ислямисти, здраво са се настанили. Това е и действителната причина за турската „загриженост" за правата на помаците. Това е и истинското обяснение за създаването на „Анадолският", както би било по-правилно да се казва, а не „европейският" институт - ПОМАК!

Там, където Анкара не успя да пробие с директна турцизация на българите-мохамедани, ще го стори с нова „нация". Но най-силното оръжие за покоряването на Родопите, както и през 14 в., си остава продажността на властниците ни. Лошото е, че историята наистина се повтаря, и то не задължително като фарс. А залезът на втората българска държава започна с падането на Родопите. Ще отбележи ли покоряването им за втори път залезът и на третата ни държава? Едва ли някой трезвомислещ се съмнява в отговора: Загубим ли Родопите, губим България!

Евгений Еков

(Бр. 19/2012 на „Златоградски вестник”)