"Армията на цар Фердинанд и досега се ползваше с най-добро име. Днес обаче с много свои редки качества тя зае най-първото място всред европейските армии. Превземането на Люле Бюргас оставя на турците възможността да групират силите си назад, но не и да предприемат каквото и да е настъпателно действие. Като констатираме това, драго ни е да припомним връзките на доктрината и практиката, които свързват българската армия с френската." (Париж, 19 октомври 1912,  в. "Тан")

"Ако има народ, който да е изкупвал своите стремежи с цената на жертви, той е българският. Затова не е чудно, че в София губят търпение вследствие обмяната на възгледи в дипломацията по въпроса какво да се позволи на България да задържи от онова, което тя тъй скъпо  заплаща. За този въпрос още не е дошло време, но силите (Великите - бел. ред.) не бива да се бавят." (Лондон, 19 октомври, в. "Дейли телеграф"

"Смятаме, че една българска окупация на Цариград, дори временна, би имала скръбни резултати за държавата, която внезапно се заяви като страшна сила. (...) Цариградската атмосфера не е мястото за водачите на велик вече народ, комуто обаче все още предстои да консолидира положението, което е придобил. (...) Завземането на Цариград би предизвикало навярно голямо надигане на Русия против България.  (...) Сега г-н Гешов упражнява голямо влияние. Ако се постарае да засили доверието, което е придобил, той ще успее да разубеди войската и народа си от онова действие, което най-накрая не може да има други освен плачевни резултати..." (Лондон, 27 октомври, в. "Таймс") 

Бр. 19/2012 на „Златоградски вестник”