Най-великият светец на българската земя, преподобни Йоан (Иван) Рилски се родил около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма, близо до гр. Дупница. Бил съвременник на цар Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син - цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Отначало Йоан постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий", под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование, придобил знания от свещените богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато се установил в прекрасната Рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Йоан обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.Починал на 18 август 946 година, на около 70-годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Българската църква възпоменава всяка година на датата 19 октомври.Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благоговейна почит. Оставил ни е и своя знаменит „Завет” – мъдро и проникновено послание за благочестив живот към идните поколения българи. 

Отец Константин

Свещеник Златоградски

(Бр. 18/2012 на „Златоградски вестник”)