+ Паметник в цял ръст на Бойко Борисов на баира в центъра, който трябваше да е зелен градски парк, предлагат руски журналисти …

 

 

С лек конфуз започна посрещането на вицепремиера Цветан Цветанов в Златоград по-рано този месец. Обвинявайки предишните български управления в бездействие по проблемите на българските градове, той даде пример с Чепеларе, който по думите му „…е превърнат в една фуния, през която трябва да мине целия поток от коли и камиони и така града е крайно замърсен и проблемен за населението, а за гостите му - непривлекателен… ” И сега ще трябва да мислим за околовръстно шосе там, за да се разтовари някак града и да се успокоят жителите – каза вицепремиерът пред събралите се хора и журналисти.  

 

Присъстващите граждани се споглеждаха, а кметът Янчев се оказа в неловка ситуация от подхвърлена от журналисти реплика, че същото това положение в Чепеларе сега се подготвя в Златоград с бетонирането на центъра му и унищожаването на реката, за да се вкара целия машинен трафик до самия градски площад.

На бетонния център вече, когато кметът му показа цветни картинки как щял да изглежда, Цветанов се обърна към журналистите и попита: „Е, какво ще кажете сега за този проект?” Тогава в състоялия се кратък диалог Цветанов бе информиран че в Златоград се повтаря неговия пример с Чепеларе и че в града наричат това „трасе” „златоградското АЕЦ-Белене”. Защото го сравняват с този мегапроект по безсмисленост и скъпотия, по мръсотията, която носи за гражданите, по унищожената цялостна екосистема в центъра на града…

Министърът продължи да хвали кмета, оглеждайки и кошмарните бетонни площадки на мястото, което трябваше да бъде зелен градски парк – бившия терен на казармата и бившата градинка до сградата на „Горубсо”. Където се струпва и заравя огромно количество рудничен радиоактивен чакъл, огромни земни площи се покриват след това с бетон, за да се поставят там после детски играчки, а децата да дишат заложените от Янчев и компания бетоново-канцерогенни отрови...

Междувременно свинщините  

на Янчев и компания спрямо

града продължиха с пълна сила

– след като бетонира две трети от бившата градинка до сградата на „Горубсо”, рудничен чакъл неспирно се разстилаше и около останалата тук-таме около сиерата чиста земица. А след чакъла, знаем вече, идват валяците и бетоновозите.

Продължи да се изсипва чакъл и да се вдигат височините на новия баир, сътворен от Цеко и Ко. Там вече не остана земя за забучване на и едно дръвче, защото дървета върху чакъл не виреят. Но затова пък има вече множество залети с бетон терени, подготвени за цирковите съоръжения, които предстои да се монтират по върховете на новия баир, за който ще се изкачваме по множество стълби.

Със същия успех лицето от Балете, при наличието на толкова безотчетен бетон, можеше да направи стълби към Бучето, където дори има и монтирани уреди за спорт. И там стълбите щяха да са си на мястото… Вместо това, направиха ни едно изкуствено „Буче 2” в центъра, само и само да леят повече и повече бетон за крадене, а оттам и комисионерът да е доволен.

Дори от подизпълнителите на проекта са обяснявали на Цеко, че няма нужда от такива изкуствени бърчини, за които да се харчи бетон за стълби. Защото това е естествена градска равнина и е грехота да се превръща в баир. И не е проблем височините, заложени от архитекта, да се пренебрегнат, в името на града и гражданите. Но не – Цеко е настоял да се изпълняват докрай глупостите, заложени като бетони още от безотговорника Николов.

Все във връзка с изграждането на второто Буче, нека разкажем за едно скорошно друго посещение в Златоград, този път в редакцията на вестника.

Александър Данилюк и Жана са журналисти в московското списание „Большой город”, излизащо в момента в 180-хиляден тираж. Определящи себе си и като „путешественники-автостопщиков из Москвы”, те ни гостуваха в редакцията, където се запознаха с поредица публикации по проблемите на града ни, закупиха си ценни златоградски издания из неговата история и култура. Когато разбраха какво е изгубил Златоград (съборен римски мост и унищожена централна река), а и какво му се готви като бензиново-транспортна визия, те първоначално не можеха да повярват, след това обясниха, че управниците ни са взели „най-лошото от т. нар. съветски и руски опит” в обезобразяването оригиналността и неповторимостта на нашия град, довеждайки го до „доволна безличност” от която никой не се интересува.

„Ние двамата точно затова пътуваме из България, а и из целия свят – казаха ни те, - за да търсим и покажем в нашето списание интересното, самобитното в архитектурата и културата на градовете по света. За съжаление вие сте позволили да се погуби точно това във вашия град –няма го римското мостче, няма я реката под нея в центъра, отишла си е голяма част от очарованието му, от естествено самобитното, което ни интересува…”

Това споделиха пред нас Александър и Жана. И предположиха как на височината в мястото, което трябваше да е зелен градски парк, най-подходящо би било да се постави паметник в цял ръст на Бойко Борисов, който маха с ръка към сградата на общината… А в краката на монумента, превит на две, как „мер города” му лъска обувките…

Паметникът обаче трябва  

да е на колелца, за да може 

лесно да се смени с друг,

когато вече отново е пожарникар и не управлява страната, смятат руските ни гости…

Затова сега с безпокойство очакваме и следим за тяхната публикация в сп. „Большой город”. Още повече, че поискаха разрешение да ползват и публикациите по проблемите на града, излизали в ЗВ…

Можем да обобщим, с две думи, че това, което ни готви и представя непокистът Цеко, е бетон, железария, просташка грандоманщина, безличие и минимум земица тук и там. С две думи – свинщина за задоволяване на лична лакомия.

Някога, в началото на споровете по предстоящото бетониране и обезличаване на града, предупредихме, че кметът ни готви „един втори Мадан”. Сега и самият вицепремиер, макар и несъзнателно, предупреди, че ни е приготвено едно „второ Чепеларе”, в което мръсотията с машинният поток идва в центъра, до площада. И по подобие на Чепеларе сега, ще дойде време да търсим пари за околовръстен път за разтоварване на градския център и предаването му отново на хората.

Затова би било справедливо, когато един ден Янчев бъде осъден за всичко това, което причинява на Златоград сега, да бъде застрелян точно в центъра, пред безобразните „берлински” бетони, които лее с лекота в своето налудничаво състояние, в което е изпаднал… Разбира се, ако държава и институции в близко бъдеще си застанат на мястото. В което имам огромно основание да се съмнявам…

 

Послепис с коментар

 И наистина, два дни след изказването на Цветанов в Златоград, стана известно, че вместо да налива напусто бетони, от пролетта на следващата година Чепеларе започва изпълнението на проект за близо 4 км обходен път на града, който ще поеме целия трафик за Смолянска област, сега минаващ през центъра на града. „Правителството даде зелена светлина за проекта, който е най-важния за Чепеларе, този път ще е визитката на Смолянска област“, заявил кметът на Чепеларе Бозуков. Ширината на трасето ще е като на магистрала – 19 м и 19.5 м. Ще се правят два моста с ширина 20 м и корекция на реката. Така средната скорост на новото трасе ще е 60 км/ч. Общината е стартирала и отчуждителни процедури, в обходния път по план ще се вложат около 16 млн. лв. Инвеститор е Агенция „Пътна инфраструктура“, а финансирането е предвидено по ЛОТ 14 по ОП „Регионално развитие“. Значи като искаш нещо полезно – може. Трябва обаче да има кмет и съветници - с акъл и отговорност. А не разни пръцльовци и подмазвачи на държавна хранилка, за които разлика по това дали в града им ще се лее бетон на поразия, или пък ще има някое и друго оцеляло дръвче, е абсолютно празна дилема… Както главите им!

Ефим Ушев 

 

Текстове към снимките:

. Кметът Янчев баламосва министър Цветанов с цветни картинки, вадени на конвейер от компютрите на продажни архитекти.

. Зелените градини и паркове около реката в Брюж (Белгия) никога няма да бъдат изсечени, както златоградските. Нито пък реката там ще бъде бетонирана, за да стане паркинг.

. За нашите бюджетни хрантутници няма разлика между това дали в града им ще се лее бетон на поразия, или пък ще има някое и друго оцеляло дръвче. На снимката – стълбите към Бучето 2, където ще е паметникът на Бойко.

 

(Бр. 17/2012 на „Златоградски вестник”)