Представяме интервю с председателя на ВМРО Красимир Каракачанов по повод изложбата „Македонското ръкописно богатство през вековете”, която ще бъде официално представена в Кралския музей на Брюксел през октомври. Каракачанов коментира и неуместната липса на реакция от страна на българското Министерство на външните работи и в частност неангажираността на министър Николай Младенов към поредната провокация от страна на Македония към България.

- Ако говорим за македонско средновековие, Македония в момента се намира в Средновековието, то не е свършило. Македонското средновековие започва от 1944 година, когато става част от Югославия, и продължава до ден-днешен. Ако говорим за Средновековието в онзи смисъл, когато няма свобода на мисълта, няма свобода на печата, няма свобода на сдружаването на хората, тъй като Македония е страната, в която продължава да се отрича всичко българско и да се преследват хората, които са с българско национално самосъзнание.

Относно самата изложба, коректното от страна на македонското национално правителство би било да напише: „Българското средновековие в Македония”, защото където и да погледнем в Средновековието, ще видим, че става въпрос за българската култура, Българската православна църква, става въпрос за българските владетели, царе и т. н. Те спекулират с Климент Охридски, с Наум, това са хора, които са изграждали българската култура през Средновековието. Предполагам, че ще представят ръкописи, някое и друго Евангелие и всичко това е свързано с българската история, така че ако искат да бъдат коректни, би трябвало да направят изложба в Брюксел, която да е наименувана „Българско средновековие в Македония”. Или „Българско културно наследство в Македония”. Това е истината за Средновековието в Македония, излишно е да влизаме в спорове. Между другото, достатъчно е да отворят книгите на няколко техни историци и то за археологическите изследвания и се вижда Средновековието – и крепостите, и църквите, всичко това е типичният градеж, строено е по времето на българските царе, даже няма нужда да се прави чак толкова голяма изложба, достатъчно е да се отиде до манастира „Свети Наум” и да се види кой е изографисан като ктитор в манастира – българският цар Борис, Покръстителят.

- Българската реакция за пореден път е неадекватна. Както виждате Външно министерство не се интересува от тези работи, българският външен министър като че се вълнува повече от това как да се залепи за някоя поредна европейска инициатива или да покани поредните ислямисти, опозиционери на някого в Близкия Изток, за да може да си осигури следващата месторабота като европейски чиновник, отколкото от българските интереси. Българското правителство не реагира, а би трябвало да се реагира. Виждаме постоянно неадекватни реакции и на Външно министерство, и на говорителя му. Доста неприятно впечатление прави, че когато става въпрос за балкански проблеми, в случаи, в които Македония нарушава правата на българи, фалшифицира българска история, по въпроса се изказва не външният министър, а говорителката на Външно министерство. А когато става въпрос за Близкия Изток, за Иран, за Занзибар или някъде другаде на гъза на географията, нашият външен министър е първи. Разбира се, явно обича екскурзиите, обича да обикаля и да се прави на интересен, но българска държавна политика по въпроса на балканските проблеми и най-вече по темата Македония, нямаме.

- Губим част от нашето достойнство, което е много важно, даже основното за една държава, защото не може да искаш да имаш държава, която да просперира, без тази държава да защитава своите национални интереси, своето национално достойнство и да възпитава своите граждани на национално достойнство. Държава от индивиди, които нямат достойнство, не може да бъде държава и не е държава, ние го виждаме 22 години в България. Разчитам все пак някой от българските евродепутати да присъства на тази изложба и да обяснят на своите колеги, че всъщност наблюдават не някакво си антично македонско Средновековие, а наблюдават българското Средновековие, защото Македония изпадна в една тотална шизофрения – от Клеопатра, през Филип и Александър Македонски, през Самуил, до Майка Тереза. Всичко това е дело на македонския „гений” и по-точно на „македонския ген”, но никой не реагира.

- Това, което можем да предприемем е да огласяваме този проблем пред българската общественост. Пак казвам, аз не разчитам българският външен министър, след три години безразличие по балканските проблеми, да реагира адекватно. Въобще не разчитам на него, разчитам на българските евродепутати като Андрей Ковачев, Евгени Кирилов, като Станимир Илчев, които откакто са станали европейски депутати, защитават българските интереси в Македония. Разчитам тези хора да реагират и чрез това да бъде защитен българският национален интерес. Не разчитам на Външно министерство, защото то е всичко друго, но не и българско. Българското министерство е едно подразделение на фондация „Сорос”, а не структура на българската държава. Както предишният път премиерът Борисов се изказа твърдо за поредната македонска провокация, разчитам отново той да се намеси и външният министър малко да си влезе в ролята. Премиерът е единственият член на този кабинет, който по темата Македония се изказва категорично и се надявам да набие обръчите на външния министър. 

(Бр. 17/2012 на „Златоградски вестник”)