Преди време няколко недорасляци от епохата на първоначално натрупване на далаверата обявиха Иван Вазов за остарял, неоригинален и неразбираем за съвременните поколения „от епохата на интернета”.
Не срещнаха отпор - окуражиха се от безразличието, с което бе посрещната идиотската им теза. Години по-късно един доносник на ДС и по съвместителство - литературен критик, обяви дядо Йоцо за латентен хомосексуалист - уж се радвал на униформата на нашето, българското войниче, а в същност го опипвал „по-така”. Никой не използва ритника си за да затвори гнусната уста на доносника - студията му стана помагало за кандидат-студенти. Сега някаква комисия щяла да скрива Христо Ботев под миндера, да го отстрани от учебните програми, защото не било правилно да не може да гледа „турчин как бесней над бащино ми огнище”. Ако тази комисия от политико-коректни фурнаджийски лопати успее да прокара тази низост - обещавам, ще ги пердаша лично и физически. Каквото ще да става. Избрах да живея в България и детето ми също расте тук. Имунната система на един народ се поддържа от един минимум ценности и идеализъм, без които огърлицата на националната идентичност се къса и разсипва в безвремие и небитие. Опасявам се, че ние вече скъсахме тази огърлица на народната си свяст. Трябва да я събираме отново и да я предаваме на тези, които идват след нас. Тези ценности, този генотип на народната ни свяст не може да съществува без „демодирания” Вазов, без „терористите” Ботев и Левски, ако щете и без Никола Вапцаров, който освен че е бил комунист, е бил и жертвоготовен идеалист, вдъхновен поет и духовно надарена личност. Националната ни идентичност спокойно ще мине - и ще си отдъхне - без „галъпиращите” соцлиберални осквернители, без фройдистки зацапаната наглост на неколцина литературни доносчици, да не говорим за кохортата чалгаджии, кючекчии и пезевенци от света на шоу бизнеса, политиката, журналистиката и „пазарната икономика” по български. Време е да отсеем плявата от зърното, защото иначе всички ще бъдем разпиляни без вест и без кост от вятъра на същата промяна, с която злоупотребихме. А иначе – „турчин че бесней” у Ботйова - нека не ви притеснява. Това е онзи, старият, османският турчин, за който днешният турски външен министър Даутоолу нещо много жали напоследък. Но напусто жали - миналото няма да дойде в бъдещето! Колкото и да им се иска на нео-османистите в Анкара. На всички, които са загрижени за етническия мир вследствие обучението по текстове на българските класици мога да кажа само това: дилемите и конфликтите, наследени от историята, се преодоляват не чрез изкуствена амнезия, а чрез познание и еволюция на сложилите се в историята реалности. Това е урокът на европейското помирение, това ще бъде и урокът на балканското помирение, когато и ако то се осъществи. Иначе, старателните османски служители, арестували нарушителя на обществения ред Васил Левски могат да се сравняват с много други имперски насилници по служба в историята на Европа. Самата Европа отказва да оневини престъпления, извършени по служба - от когото и да е.Огнян Минчев
(Бр. 15/2012 на „Златоградски вестник”)