На 22 табла в 100 фотоса е отразена съдбата на българските църковни храмове в Беломорието след трагичните събития от началото на 20 век, споходили тези земи и населението им. През 1903 г. българското население в Беломорието е подложено на унищожение, отначало от турската войска, при потушаване на Илинденско-преображенското въстание – от въстаналите 92 села са опожарени и разорени 68, а голяма част от населението им е избита.

По време на Балканските войни 1912-13 г. са опожарени 161 български села с близо 16 хил. къщи. Тогава са унищожени редица села в Гюмюрджинско, Сярско, Ксантийско, Софлийско, които повече никога не се възстановяват. Източна (Одринска) Тракия е почти изцяло обезбългарена – близо 20 хил. души са прогонени от родните им места.  

През 20-те години на ХХ в. следват гръцките гонения. В Егейска Македония оцелява само българското население, което приема официално да общува само на гръцки език и да се самоопределя като гръцко. Днес, в началото на ХХІ в., в Източна (Одринска) Тракия, са запазени и възстановени само 4 български църковни храма в големите градове – Одрин и Истанбул.

В Западна Тракия и Егейска Македония положението е по-различно, тъй като Гърция е християнска страна и във всяко оцеляло до днес българско християнско село има и запазена църква.  След членството на България в ЕС вече са налице по-добри условия за културни връзки със съседните държави и могат да се правят проучвания, свързани с българското културно-историческо наследство.

Фото-изложбата на доц. д-р Георги Митринов е под наслов “Българско църковно-историческо наследство в Беломорието” и е подготвена с помощта на Фондация „Българска памет”. Представя основно фотографии от разрушените или изоставени  български храмове в Беломорието, главно от несъществуващи вече български села, унищожени през 1913 г. Това са селата Баница и Лакос, Сярско, Габрово, Ксантийско, Съчанли, Манастир и Калайджи дере, Гюмюрджинско и др. Има храмове, които са изоставени, и такива, които са оставени на доизживяване, т. е. самосрутване. Немалък е броят на запазените и подновени български църкви, където следите от българско присъствие са заличени – Черешово, Драмско, Францене, Сярско, Еникьой, Ксантийско.

Предлагаме на златоградската управа да се обърне към автора на изложбата с молба тя да бъде представена и в нашия град, по повод 100-годишнината от Балканската война, освободителна за Златоград. Правим това предложение, макар че Янчев и заместничката му наскоро демонстрираха отново своя културен кретенизъм, отказвайки да приемат със смешни и ретроградни комунистически доводи изложбата на Таня Мангалакова, изпратена ни за разполагане в Златоград.

(Бр. 14/2012 на „Златоградски вестник”)