Четири дни в Брюксел по покана на българският евродепутат Емил Стоянов – 34 души пловдивчани и софиянци, сред които само трима журналисти. Двама от ТВ „Европа” и един от „Златоградски вестник”. Паралелно с тях – 30 души просветни кадри от Сливенския регион, водени от неуморната Янка Такева, по покана на евродепутата Ивайло Калфин – това разбирам от жената до мен в самолета. Когато разбра, че пътувам по покана на брата на бившия президент Петър Стоянов, каза: „А-а-а, ясно, нищо случайно няма в политиката…” Аз пък й отговорих, че само по една случайност Калфин беше външен министър на страната и нито веднъж не каза и една дума и не посети българите в нито една съседна нам страна, като по примера на началника си Виденов се правеше, че не съществуват…  

 

И така приключихме диалозите с другарката.  

Известно е, че преди година-две и Владимир Уручев бе поканил свои гости, също предимно партийни кадри от региона. Е, нашата група не беше „партийна”, а съвсем нормална, предимно от колеги и приятели на Емил Стоянов, с които той някога е работил, учил или просто познавал по някакъв повод. Оказва се, разбираме ние, че веднъж в годината всеки член на Европейския парламент може да посрещне избрани от него хора, които да гостуват за сметка на тази висша евроинституция.

На пръв поглед –

„голяма разсипия”,

биха казали скептиците, имайки предвид както европейската и световна криза, а и „страшните” цени за спане и самолетни пътувания, осигурявани на гостите.

От „друг поглед” пък – всяка година държавите в ЕС плащат членския си внос, от 800 хиляди и нещо за България до няколко милиарда евро за Германия. В зависимост от това колко депутати има дадена страна в ЕП – ние 18, Германия пък 99. Та защо и обикновените хора да не разберат „на място” нещо от Европата… Такава е може би идеята на тази отвореност на Европарламента.

За мен лично – още една възможност „някъде” да се заговори за Златоград, да представя определени информационни материали за него, а в случая - и специално издаденото за това пътуване количество от новата ми книга, с достатъчно представителна сбирка от Южнородопския български фолклор в Ксантийско. Предизвикала, впрочем, категоричния интерес на присъствалите там, за да започнем с някои от тях разговор за финансиране на последващи изследвания и проучвания на културно-историческото ни наследство в южната част на Родопа планина. А при наличието на достатъчна конкретност в евентуално подготвен проект и на екип, който да го осъществи, това едва ли би било проблем – нашият домакин Емил Стоянов е не само зам.-член на комисията по транспорт и туризъм и на Делегацията за връзки с Австралия и Нова Зеландия, но и член на парламентарната комисия по култура и образование, представител на най-голямата политическа група в Европейския парламент, с 271 депутати - групата на Европейската народна партия. Както ни осведоми самият г-н Стоянов, в тази комисия никога не е имало българин, а и сега той е единственият българин в нея. В процес на организацията е на среща с българските общности в чужбина под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова. Това ще стане в началото на месец ноември, когато Европейският парламент в Брюксел ще посрещне представители на българските общности извън границата на България. Домакин на мащабната среща ще е именно българският евродепутат Емил Стоянов. Предвижда се да се проведе конференцията „Политики на българската държава, насочени към българите, живеещи извън границите на България“.  

"За първи път се организира такава конференция в Европейския парламент и аз съм много доволен, че ще можем на нея съвсем символично да покажем дългия и успешен път, който България измина за последните двадесет години – от социалистическия лагер до Европейския съюз", казва ни Емил Стоянов.

Това обаче е през ноември. Сега за мен е по-важно съгласието на нашия „домакин” по „родопската” тема и още повече предложението му

в Златоград да се направи

научната конференция  

под негов патронаж, обединяваща резултатите по изследванията както за Ксантийския български фолклор, така и за следващия, който сега, при това пътуване в Брюксел уговаряме.

Та това беше „деловата” част от посещението за мен – всичко на всичко ден и половина, заедно с всички разглеждания и лекции в Европарламента. Останалите три дни ги бяха оставили за разглеждане на Брюксел, пък ако сте по-любопитни – ей ти влака, на час път е Страсбург, на час и половина – Париж, на час път е и Антверпен, за който град е крилатата фраза, че най-хубавото на Брюксел е това, че е близо до Антверпен… И до Брюж, бих казал, след като за час път с влака и цена 16 евро, можеш да се озовеш в едно такова прекрасно и вълшебно място! В което знаят как да ползват историята и културата си и да печелят от нея. Където църквите са от ХІІ век, мостчетата над реката са от ХІV-и и за да се качиш на камбанариите да разгледаш града отвисоко, ще ти трябват 8 евро. А в една от тях е скулптура на самия Микеланджело – единственият град извън Италия, където се съхранява негова скулптурна композиция. За да влезеш да я видиш – само 4 евро. Пак 8 евро даваш и за живописна разходка с лодка из реката на града, която никой не се кани да покрива с бетон, защото ще го сметнат за самия Сатана и ще го обесят на градския площад…

Та с тази лодка разглеждаш къщите около реката, около която, също като Златоград, се е зародил самият Брюж, провираш се под живописни мостчета римски стил от ХІV век… Които също никой не се кани да взривява, защото, само ако проговори за такова нещо по някоя от телевизиите им, ще бъде прогонен през девет планини в десета, като прокажен, и за него повече няма да се чуе ни вест ни кост…

Въобще, такива вандалщини там са невъзможни, не само защото простаци във властта си нямат, но и такива не се кандидатират – това също е голямата ни разлика с Брюж!

И така, издигнали в култ

зеленината и водата в града си,

заложили на културата и историята си, съвсем естествено посещаваме един прекрасен и проспериращ град, може би най-богатия в Белгия, където туристите се тълпят денонощно на опашки в музеи, църкви, пред лодките и ресторантчета, където звучи лек джаз, може би защото са изостанали и си нямат чалга… А ако кметът реши да им прави спортни площадки в градския парк, където народа си почива и двойки се целуват – не само няма да е кмет никога вече, но и самият той би се изчервявал пред съгражданите си всяка сутрин, когато сяда да пие кафе или някоя и друга чаша от 200-те вида чудна белгийска бира…

А, сетих се, че докато наскоро в Златоград управникът и неговата близка управничка не позволиха да бъде показана изложба с фотоси, която по-сетне бе показана в Европарламента в съседния до Брюж град, сега с Ева гледаме, че в една от изложбените зали на Брюж има изложба на Салвадор Дали́… И, о, ужас! – в друга зала след още две преки по центъра, излагат самия Пабло-Диего-Хосе-Франциско де Паула-Хуан…и т. н. още 14 имена, наричан за кратко Пика́со…

Такива ми ти работи и

размисли, златоградчанино…  

И понеже усещам, че вече едната ми ръка леко притреперва, не знам защо, спирам да пиша, пък който иска – да иде да види. За да не гледа поне как в родния му град едни варвари, облечени във власт, бетонират реки, секат дървета и къртят старинни мостове, за да леят бетон… Без дори да се изчервяват пред нас...

Или пък - да гледат снимките от Брюж в броя! След Микеланджело и изложбите на Дали́ и Пика́со, на нас с Ева друго не ни остава…

 На летището, на петия ден от престоя ни, се оглеждам да видя групата на Янка Такева, но я няма. А Марианчето от Пловдив казва: „Още преди два дена си заминали. Говорели, че Калфин бил много стиснат…” В това вече наистина няма нищо случайно!

Ефим Ушев

 

(Бр. 12/2012 на „Златоградски вестник”)