Преди време, на въпрос на смолянска журналистка какво ще каже за подписката в града срещу покриването на реката и рушенето на римския мост, кметът Мирослав Янчев отговори, че той пък ще си направи контра подписка…
Не мина много време и се разчу как половината администрация ходи из града и кметствата с листове в ръка, треска обхвана и жената на кмета, тръгнала из фирми, приятелски семейства и фризьорски салони подписи да събират… Заместник-кметицата пък е чута из стълбите на администрацията и в заведенията около сградата да се обръща към подчинени й хора с думите: „Качи се горе да ми се подпишеш…” А Янчев лично дал квота на многобройните си подчинени кой колко листа до му донесе, изпълнени с подписи, като атестат за лоялност.
Сестрата на кмета също била много активна в събирането на подписи, като жените със забрадки и чембери от курсовете й по временна заетост се редяли на опашка да се разписват, защото: „Кметът каза да попълните тези листове…”, другаде пък: „Кметът ви моли да се подпишите тука…”
За да се стигне до срещата в общината с журналистите от Смолян на 18 май, когато на същия въпрос за броженията срещу покриването на реката Угорлиева Тире Пехливанова казала: „Не сме получавали никаква подписка, чакаме я, но ние вече сме готови с нашата, събрали сме 2500 подписа…”
Кметице и пеперудката! Кмете и будалъта! Къде по света има такова нещо - власт подписи да събира, за да си наложи едни или други проекти?! Това е все едно правителството и министрите да започнат контраподписка на опозиционната за АЕЦ „Белене”. И да включи цялата държавна машина за това…. Или Народното събрание да започне подписка срещу тютюнопушенето на обществени места… Абсурди са това, което вършите като шантави, г-не кмете и госпожо с тирето! Най-безотговорно пилеете обществено време и пари за тези абсурди! Власт подписи не събира! Властта приема решения, за които носи отговорност пред хората и пред закона. И пред съвестта си, ако има такава, но не е задължително...
Да организира подписи обаче е привилегия на гражданското общество, на неправителствения сектор, който няма властови лостове за предприемане на едно или друго действие и не разполага със зависими, платени, подчинени й хора! Като така влиза в спор с властта, за да изложи алтернативните си виждания и предложения - това поне са законите на демокрацията. За които обаче и двамата овластени партньори с огромни заплати и подчинен апарат хал-хабер си нямат и ходят като гламави да събират подписи, за да се противопоставят на активните и независими граждани! Които не треперят пред Тирето да не би да ги изгони от работа и смело заявяват позиция… Но точно такива граждани не са необходими на слабата, на неморалната власт, проядена от лични икономически интереси и лакомия.
Вместо да видят, че след всеки дъжд улиците в града са пълни с пръст, свлечен от всички краища на баирите наоколо, а шахтите им са запушени и не могат да поемат дъждовните води, превръщайки ги в непроходими реки, те подписи събират, за да си оправдаят скъпите строителни безумия…
Вместо да видят, че колектора в центъра под Сиера е пробит, благодарение наглостта на любимата им фирма Минстрой, и вече четвърта година градската канализация се излива в реката, умирисвайки всичко наоколо със зловония, те правят нов зловонен канал в центъра, като покриват коритото на реката и строят кенефи до градския площад…
Вместо да проумеят, че т. нар. „временен” железен мост в центъра, останал ни още от експрезидента Петър Стоянов, е грозен, неудобен и трябва да се махне, за да не гълта жалките ни пари за непрекъснато асфалтиране, те ще правят нов, напълно излишен мост до Сиера и ще събарят един здрав, красив старинен мост, за да леят на негово място бетон…
Вместо да изчистят една поне зелена площ от незаконно и безплатно паркиралите по тях автомобили, или да възстановят една поне от унищожените детски площадки в междублоковите пространства, те ще съсипват нови зелени площи и красиви дръвчета в центъра, за да ги застилат с бетон и асфалт и така да тикнат бензиновите им ауспуси под носовете ни…
На всичко това му се казва некадърност и пълна липса на виждане за приоритетите на едно градско управление в интерес на гражданите, което неизбежно води до жалкия вид на града в момента – да е като едно безстопанствено село с разбити улици като в Белград по време на бомбардировките. Но затова пък с грандоманските идеи на неговия кмет за разрушения и бетониране, за оправдаването на които държавната машина е впрегната да събира подписи… Които после кметът да внася като оправдание и за разглеждане от същата държавна машина, противопоставяйки се на гражданите… Стига простащина, кмете! Стига евтина демагогия за заблуда на „жените с чембери”, които метат улиците! А да говориш пред хора, че щом много знае Ефим ще види парите, които му дължи администрацията за публикувани обяви, „на куково лято”, говори, че имаш проблем и с елементарната почтеност…
И тъй като ми е трудно вече да си представя по-голяма профанизация, по-точно - порнография на отношенията власт-общество, а и тъй като не съм съвсем уверен дали въпросната управляваща двойка и тези, които стоят зад нея, изобщо разбират за какво става въпрос и пред какъв морален проблем сме изправени, бих казал, че вече сме на дъното. И по-голямо падение едва ли е възможно…
Ефим Ушев
(Бр. 10/2012 на „Златоградски вестник”)