+ 100 години от освобождението на Златоград; 100 години от Балканската война  

. Проф. Елдъров, как българската историческа наука е оценявала Балканската война?

- Балканската война никога не е била оценявана еднозначно от българската историческа наука. Представителите на поколението, на което и аз принадлежа, много добре помним, че цели 35 години – от 1944 до 1979 г., тя официално беше заклеймявана като проява на завоевателната политика на българската буржоазия и Двореца, за пазари. Отричаше се основателността и искреността на българските национални идеали за освобождение и обединение, изопачаваше се националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи и пр.

Първият том на Енциклопедия „България”, публикуван през 1978 г., когато историческата наука по-смело започна да се отърсва от догмите на класово-партийния подход и марксизма-ленинизма, е документирал това – дори тогава Балканската война все още се оценява като резултат от завоевателната политика на балканската буржоазия и монархическите династии, като с половин уста все пак й се признава известен „обективно-прогресивен характер”. По-старите публикации от `50-те и `60-те години обаче бяха писани и редактирани с дух на краен негативизъм и отрицание.

Клеймото за мнимия завоевателен, грабителски и монархо-династичен характер на участието на България в Балканската война беше снето едва в навечерието на 1300-годишнината на българската държава и научно легитимирано с дискусия на най-авторитетните тогава военни и граждански историци, проведена в Института за военна история при ГЩ на БНА през 1980 г.

Две години по-късно `70-та годишнина на Балканската война за пръв път бе официално чествана с юбилейна научна конференция и българските историци получиха възможност (в онази епоха възможностите буквално се получаваха и отнемаха) да изследват проблема научно обективно и идеологически безпристрастно. Тогава излезе и нашумялата навремето книга „Подвигът” на генерал Кирил Косев, която популяризира „новата”, а всъщност умишлено прикриваната десетилетия наред истина - за справедливия националноосвободителен и националнообединителен за България характер на Балканската война.

Тази книга в основната си част всъщност беше написана от учените в Института за военна история, но тогава това се смяташе за нормално от страна на номенклатурата. Истината е, че и ние, младите тогава историци, приехме тази задача като национален и патриотичен дълг. Впоследствие през `80-те години беше направено много от военните и гражданските историци за възстановяването на справедливостта не само към участието на България в Балканската война, но също в Междусъюзническата и Първата световна война, в Македоно-Одринското освободително движение, Илинденско-преображенското въстание и пр. Дейците, лидерите, апостолите на българското националноосвободително движение от Берлинския конгрес до Балканската война не са разсъждавали като кръчмари и не са пресмятали на тезгяха колко ще загубят, колко ще печелят, та да теглят накрая калема и да им излезе масрафа; хората, които участваха в освободителната Македоно-Одринска борба, залагаха в нея всичко – имот, живот и чест.

Когато на Илинден 1903 г. Георги Чуранов запали къщата си, в която беше заседавал Смилевския конгрес, той не я беше застраховал предварително, за да й вземе парите. Нито Илинденско-преображенските въстаниците, нито бойците и командирите от Българската армия в Балканската война си бяха направили застраховка живот, преди да тръгнат на смърт. Автономията на Македония в нейната териториална цялост, като тактика или като стратегия, е подкрепяна от всички фракции на националноосвободително движение, а след „престъпното безумие” от 16 юни 1913 г., дори онези, които преди са били скептични, признават, че тя е била единствено възможния спасителен изход за македонските българи и за българските национални интереси.

. И все пак, дележът на Македония не е ли бил за предпочитане пред националната катастрофа?

- Дележът на Македония, допуснат от българските държавници, политици и дипломати като основа на договора със Сърбия през 1912 г., както и фактическото разграбване на Македония в Междусъюзническата война, не е алтернатива на националната катастрофа, той е нейна предпоставка. Единствено възможната и спасителна алтернатива на това, което се случва през 1913 г., е била автономията на Македония – основен принцип от политическата програма на македоно-одринското освободително движение, подкрепян до навечерието на войната и от българските правителства.

Политическата автономия е гаранция за териториалната цялост на Македония, единственото реално постижимо и справедливо решение на Македонския въпрос с оглед на противоречивите и несъвместими претенции на съседните държави, при което интересите на македонските българи и на България щяха да бъдат защитени.

(Бр. 10/2012 на „Златоградски вестник”)